Стивън Роуч: Падането на долара започна

Американският долар сега е в ранните етапи на процес, който изглежда като рязък спад. Реалният ефективен обменен курс (REER) на долара падна с 4,3% през четирите месеца от май до август, коментира анализаторът Стивън Роуч.

Този спад е още по-стръмен, когато се измерва в други валутни индекси, но именно REER е най-важният за търговията, конкурентоспособността, инфлацията и монетарната политика.
 
Сривът само частично се компенсира от растежа на този индекс с почти 7% от февруари до април. През периода доларът се възползва от бягството на инвеститорите към безопасни активи, причинено от внезапното стопиране на световната икономика и световните финансови пазари поради карантината от COVID-19, добавя Роуч. „Дори с най-новата умерена корекция доларът остава най-надценената основна валута в света."

Това се обяснява с три съображения: 
- бързото задълбочаване на макроикономическите дисбаланси в САЩ; 
- увеличаване на ролята на еврото и юана като реални алтернативи; 
- изчезването на особената аура на американската изключителност, която осигури на долара „тефлонова“ стабилност през почти цялата следвоенна епоха.

Сформирането на първия фактор, рязкото увеличаване на дисбалансите в САЩ вече може да се наблюдава в реално време. Съчетава се безпрецедентният спад на вътрешните спестявания с нарастващия дефицит по сметката на текущите операции.

Нивото на нетните спестявания, което измерва съвкупните спестявания на бизнеса, домакинства и публичния сектор, спадна рязко през второто тримесечие на 2020 г., оказвайки се в отрицателната зона (-1%). Това не се е случвало от световната финансова криза от 2008-2009 г.

Най-важният аспект на това събитие е скоростта на спад. 

След като достигнаха -1% през второто тримесечие, нетните спестявания спаднаха с цели 3,9 процентни пункта от нивото в предпандемичното първо тримесечие (2,9%). Това е най-стръмният спад на вътрешните спестявания за едно тримесечие от 1947 г. насам.

Не е тайна какво точно е предизвикало такъв безпрецедентен спад на нетните вътрешни спестявания. COVID-19 стимулира временно нарастване на личните спестявания, но скокът беше компенсиран с лихви от рекордното нарастване на дефицита на федералния бюджет. 

Законът за помощ, подкрепа и икономическа сигурност (CARES) за борба с коронавируса предвиждаше еднократни спешни плащания в размер на 1200 долара за повечето американци, както и драматично разширяване на обезщетенията за безработица. През април и двете мерки повишиха личните спестявания до безпрецедентно ниво от 33,7%. Но без еднократните инжекции нивото на личните спестявания започна бързо да спада и през юли бе 17,8%, което все още беше високо. В бъдеще ще намалее още повече поради прекратяването на разширената програма за обезщетения за безработица.

Всичко това беше компенсирано от увеличение на дефицита на федералния бюджет през второто тримесечие на 2020 г. с 4,5 трилиона долара - до 5,7 трилиона долара (нетни спестявания в годишно изражение). На този фон увеличаването на размера на личните нетни спестявания с 3,1 трилиона долара за същия период просто бледнее.

Личните спестявания вероятно ще се свиват бързо през следващите месеци, а дефицитът на федералния бюджет стремително нараства към 16% от БВП тази година, според бюджетната служба на Конгреса, така че спадът на нетните вътрешни спестявания през второто тримесечие на 2020 г. е само намек за това какво предстои.

Всичко това ще провокира рязко увеличение на дефицита по текущата сметка на САЩ. Нямайки достатъчно спестявания, но желаеща да инвестира и расте, Америка ще бъде задължена да импортира такива от чужбина и да поддържа огромни външни дефицити, за да привлича чуждестранен капитал.

Експлозивният растеж на дефицита на федералния бюджет тази и следващата година, сривът на вътрешните спестявания и увеличаването на дефицита по текущата сметка ще се случват с почти светкавична скорост. Това не просто ще доведе до бърза дестабилизация на спестяванията и дисбаланси по текущата сметка, а ще окаже натиск надолу върху долара. Важна съставка в този коктейл бяха промените в стратегията на Федералния резерв.

Избирайки сега подход с таргетиране на усреднената инфлация, Федералният резерв изпраща важен сигнал, че нулевите лихвени проценти вероятно ще продължат по-дълго, отколкото се смяташе. 

Това ново пристрастие към политиката на монетарно смекчаване всъщност изключва важен вариант за действие (корекция нагоре на лихвените проценти), който обикновено позволява да се забави обезценяването на валутата в повечето страни.

По дефиниция подобна политика увеличава натиска върху падащия долар, който се превръща в спасителен клапан на фона на бързо задълбочаващите се макроикономически дисбаланси на Америка. С други думи, доларът, който все още остава надценен, е под натиск. 

Вътрешните спестявания започнаха да намаляват с безпрецедентен темп, последван от салдото по текущата сметка. И не очаквайте Федералният резерв, който е по-зает да поддържа пазарите на акции и облигации, отколкото да се бори с инфлацията, да поправи ситуацията. Падането на долара едва започва.