Африканският Че Гевара

Африканският Че Гевара Снимка: Pixabay

Томас Санкара, първият президент на Буркина Фасо, е човекът, който пожела и направи много за страната си. Наричат го африканския Че. И днес за много африканци той остава легенда...
Санкара се противопоставя на Запада и доказва, че Африка може да бъде самодостатъчна и самостоятелна. Той бе честен и изправен човек и така наричаше всички хора в страната Буркинабе, изправени хора...

Преименува страната от Горна Волта на Буркина Фасо, което означава Земята на изправения човек, и това бе отражение на културата, която той популяризираше сред своите съграждани. Човек с безспорна почтеност, Санкара знае как да покаже на хората си, че могат да станат достойни и горди чрез силата на волята, смелостта, честността и работата. Доста сили и отделни хора му се противопоставят - от бившия колонизатор Франция и нейния съюзник Кот д'Ивоар, до местни феодали и вождове... 
И бе убит от най-добрия си приятел. Седмица преди да умре, той заявява: „Революционерите като хора могат да бъдат убивани, но не и идеите им.“

Санкара прави революционни разработки и национални икономически програми, които разклащат основите на традиционните модели за икономическо развитие, наложени на Африка. Той преразпределя земите, иззети от феодалните земевладелци, и ги дава на селяните, въвежда серия от програми за напояване и торене, а производството на пшеница се увеличава от 1700 килограма на хектар (1500 фунта/декар) до 3800 килограма на хектар (3400 фунта/декар), правейки страната по отношение на изхранването напълно самостоятелна и независима! За по-малко от четири години. 

В опит да се бори с обезлесяването и опустиняването в Сахел, той обединява хората за засаждане на 10 000 000 дървета и 7000 разсадници в селата. Над 700 км железопътна линия са положени от хората от Буркинабе, за да се улесни извличането на манган без чужда помощ. Продължава да изгражда пътна и железопътна мрежа в цялата страна. 

Той промотира общественото здраве и само за една седмица 2,5 милиона деца от Буркинабе са ваксинирани в опит да ликвидират полиомиелита, менингита и морбилито. Той накара всяко село да построи медицински диспансер. 

Неговият ангажимент за правата на жените го кара да забрани осакатяването на женските полови органи, принудителните бракове и многоженството. Той назначава жени на високи държавни длъжности и ги насърчава да работят извън дома и да остават в училище, дори и да са бременни. По неговите думи „Революцията и освобождението на жените вървят заедно. Ние не говорим за еманципацията на жените като акт на милосърдие или поради прилив на човешко състрадание. Това е основна необходимост за триумфа на революцията. Жените задържат другата половина на небето.“ 

Освен това Санкара бе първият африкански лидер, който назначава жени на важни министерски длъжности и активно ги вкарва в армията. 

По негово време се предприемат и мащабни жилищни и инфраструктурни проекти. Тухлените фабрики са създадени, за да помогнат за изграждането на къщи в усилията за прекратяване на беднотията в градовете. Той дава приоритет на образованието с национална кампания за ограмотяване. 350 общности в страната строят училища със собствен труд. 

Той се противопоставя на неоколониализма и чуждестранната помощ с аргумента, че бедните и експлоатираните нямат задължение да връщат пари на богатите и експлоататорите. Разпродава президентския парк от луксозни автомобили и забранява пътуването в първа класа за себе си и за правителствените служители; отказва портрета му да бъде окачен на обществени места, каквато е била нормата при предишните диктатори, защото в неговия собствен свят съществуват още 7 милиона буркинаби, също като него;  възлага на държавните служители да носят туники, изтъкани от памук от Буркинабе; отказва да използва климатика в офиса си с мотива, че такъв лукс е достъпен само за шепа Буркинабе; написва националния химн (свирел е чудесно на китара); намалява заплатата си на 450 щ.дол./месец и притежанията си до една кола, четири мотора, три китари, хладилник и счупен фризер... 

Санкара докосва сърцата на мнозина и е лъч на надеждата по време на една Африка, пълна с диктатори и тирани, потискащи и ограбващи хората точно като техните колониални предшественици. Той действаше по точно обратен начин, обогатявайки своя народ и доказвайки, че това е възможно.

Още по темата във

facebook

Сподели тази статия в: