Африканският Че Гевара
- Спортни и фитнес центрове
- Автор:
Снимка: Pixabay
Томас Санкара, първият президент на Буркина Фасо, е човекът, който пожела и направи много за страната си. Наричат го африканския Че. И днес за много африканци той остава легенда...
Санкара се противопоставя на Запада и доказва, че Африка може да бъде самодостатъчна и самостоятелна. Той бе честен и изправен човек и така наричаше всички хора в страната Буркинабе, изправени хора...
Преименува страната от Горна Волта на Буркина Фасо, което означава Земята на изправения човек, и това бе отражение на културата, която той популяризираше сред своите съграждани. Човек с безспорна почтеност, Санкара знае как да покаже на хората си, че могат да станат достойни и горди чрез силата на волята, смелостта, честността и работата. Доста сили и отделни хора му се противопоставят - от бившия колонизатор Франция и нейния съюзник Кот д'Ивоар, до местни феодали и вождове...
И бе убит от най-добрия си приятел. Седмица преди да умре, той заявява: „Революционерите като хора могат да бъдат убивани, но не и идеите им.“
Санкара прави революционни разработки и национални икономически програми, които разклащат основите на традиционните модели за икономическо развитие, наложени на Африка. Той преразпределя земите, иззети от феодалните земевладелци, и ги дава на селяните, въвежда серия от програми за напояване и торене, а производството на пшеница се увеличава от 1700 килограма на хектар (1500 фунта/декар) до 3800 килограма на хектар (3400 фунта/декар), правейки страната по отношение на изхранването напълно самостоятелна и независима! За по-малко от четири години.
В опит да се бори с обезлесяването и опустиняването в Сахел, той обединява хората за засаждане на 10 000 000 дървета и 7000 разсадници в селата. Над 700 км железопътна линия са положени от хората от Буркинабе, за да се улесни извличането на манган без чужда помощ. Продължава да изгражда пътна и железопътна мрежа в цялата страна.
Той промотира общественото здраве и само за една седмица 2,5 милиона деца от Буркинабе са ваксинирани в опит да ликвидират полиомиелита, менингита и морбилито. Той накара всяко село да построи медицински диспансер.
Неговият ангажимент за правата на жените го кара да забрани осакатяването на женските полови органи, принудителните бракове и многоженството. Той назначава жени на високи държавни длъжности и ги насърчава да работят извън дома и да остават в училище, дори и да са бременни. По неговите думи „Революцията и освобождението на жените вървят заедно. Ние не говорим за еманципацията на жените като акт на милосърдие или поради прилив на човешко състрадание. Това е основна необходимост за триумфа на революцията. Жените задържат другата половина на небето.“
Освен това Санкара бе първият африкански лидер, който назначава жени на важни министерски длъжности и активно ги вкарва в армията.
По негово време се предприемат и мащабни жилищни и инфраструктурни проекти. Тухлените фабрики са създадени, за да помогнат за изграждането на къщи в усилията за прекратяване на беднотията в градовете. Той дава приоритет на образованието с национална кампания за ограмотяване. 350 общности в страната строят училища със собствен труд.
Той се противопоставя на неоколониализма и чуждестранната помощ с аргумента, че бедните и експлоатираните нямат задължение да връщат пари на богатите и експлоататорите. Разпродава президентския парк от луксозни автомобили и забранява пътуването в първа класа за себе си и за правителствените служители; отказва портрета му да бъде окачен на обществени места, каквато е била нормата при предишните диктатори, защото в неговия собствен свят съществуват още 7 милиона буркинаби, също като него; възлага на държавните служители да носят туники, изтъкани от памук от Буркинабе; отказва да използва климатика в офиса си с мотива, че такъв лукс е достъпен само за шепа Буркинабе; написва националния химн (свирел е чудесно на китара); намалява заплатата си на 450 щ.дол./месец и притежанията си до една кола, четири мотора, три китари, хладилник и счупен фризер...
Санкара докосва сърцата на мнозина и е лъч на надеждата по време на една Африка, пълна с диктатори и тирани, потискащи и ограбващи хората точно като техните колониални предшественици. Той действаше по точно обратен начин, обогатявайки своя народ и доказвайки, че това е възможно.
Преименува страната от Горна Волта на Буркина Фасо, което означава Земята на изправения човек, и това бе отражение на културата, която той популяризираше сред своите съграждани. Човек с безспорна почтеност, Санкара знае как да покаже на хората си, че могат да станат достойни и горди чрез силата на волята, смелостта, честността и работата. Доста сили и отделни хора му се противопоставят - от бившия колонизатор Франция и нейния съюзник Кот д'Ивоар, до местни феодали и вождове...
И бе убит от най-добрия си приятел. Седмица преди да умре, той заявява: „Революционерите като хора могат да бъдат убивани, но не и идеите им.“
Санкара прави революционни разработки и национални икономически програми, които разклащат основите на традиционните модели за икономическо развитие, наложени на Африка. Той преразпределя земите, иззети от феодалните земевладелци, и ги дава на селяните, въвежда серия от програми за напояване и торене, а производството на пшеница се увеличава от 1700 килограма на хектар (1500 фунта/декар) до 3800 килограма на хектар (3400 фунта/декар), правейки страната по отношение на изхранването напълно самостоятелна и независима! За по-малко от четири години.
В опит да се бори с обезлесяването и опустиняването в Сахел, той обединява хората за засаждане на 10 000 000 дървета и 7000 разсадници в селата. Над 700 км железопътна линия са положени от хората от Буркинабе, за да се улесни извличането на манган без чужда помощ. Продължава да изгражда пътна и железопътна мрежа в цялата страна.
Той промотира общественото здраве и само за една седмица 2,5 милиона деца от Буркинабе са ваксинирани в опит да ликвидират полиомиелита, менингита и морбилито. Той накара всяко село да построи медицински диспансер.
Неговият ангажимент за правата на жените го кара да забрани осакатяването на женските полови органи, принудителните бракове и многоженството. Той назначава жени на високи държавни длъжности и ги насърчава да работят извън дома и да остават в училище, дори и да са бременни. По неговите думи „Революцията и освобождението на жените вървят заедно. Ние не говорим за еманципацията на жените като акт на милосърдие или поради прилив на човешко състрадание. Това е основна необходимост за триумфа на революцията. Жените задържат другата половина на небето.“
Освен това Санкара бе първият африкански лидер, който назначава жени на важни министерски длъжности и активно ги вкарва в армията.
По негово време се предприемат и мащабни жилищни и инфраструктурни проекти. Тухлените фабрики са създадени, за да помогнат за изграждането на къщи в усилията за прекратяване на беднотията в градовете. Той дава приоритет на образованието с национална кампания за ограмотяване. 350 общности в страната строят училища със собствен труд.
Той се противопоставя на неоколониализма и чуждестранната помощ с аргумента, че бедните и експлоатираните нямат задължение да връщат пари на богатите и експлоататорите. Разпродава президентския парк от луксозни автомобили и забранява пътуването в първа класа за себе си и за правителствените служители; отказва портрета му да бъде окачен на обществени места, каквато е била нормата при предишните диктатори, защото в неговия собствен свят съществуват още 7 милиона буркинаби, също като него; възлага на държавните служители да носят туники, изтъкани от памук от Буркинабе; отказва да използва климатика в офиса си с мотива, че такъв лукс е достъпен само за шепа Буркинабе; написва националния химн (свирел е чудесно на китара); намалява заплатата си на 450 щ.дол./месец и притежанията си до една кола, четири мотора, три китари, хладилник и счупен фризер...
Санкара докосва сърцата на мнозина и е лъч на надеждата по време на една Африка, пълна с диктатори и тирани, потискащи и ограбващи хората точно като техните колониални предшественици. Той действаше по точно обратен начин, обогатявайки своя народ и доказвайки, че това е възможно.
Още по темата във
facebookСподели тази статия в:
Крайнодесният кандидат с шокираща преднина на президентските избори в Румъния
В швейцарски параклис инсталираха холограма на Исус Христос на базата на ИИ
Глобален договор ще финализира сделката за ограничаване на пластмасата
25 ноември - Международен ден за елиминиране на насилието срещу жени
Зловредни имейли заливат електронните ни пощи
Ясни са датите на религиозните празници през 2025 г., различни от източноправославните
Процес за системно сексуално насилие разтърси Франция
Ще можем ли безопасно и ефективно да използваме социалните мрежи
Американската система за разпознаване на лица "излезе извън контрол"
КЕШ клуб
300
3 000
30 000