Новото и старото на пазара за електроенергия

Пазарът на електроенергия у нас е в процес на поетапна либерализация, която стартира още през 2004 г. със създаването на т.нар. привилегировани потребители - предприятията с годишно потребление на електроенергия над 40 ГВтч, които имат право да сменят традиционния доставчик НЕК.

През 2007 г. страната пое ангажимент за пълна либерализация. Със задълбочаването на процеса терминът придоби ново значение и вече обхваща регулирания сегмент от пазара - домакинства и небитови потребители, присъединени към мрежата за ниско напрежение, в който попадат защитените от пазара потребители.

През 2014 г. отварянето на пазара продължи с въвеждането на лицензии за доставчик от последна инстанция (ДПИ) и за борсов пазар. През 2016 г. е даден старт на борсовата търговия „ден напред“ и на двустранните договори, както и на смяната на доставчик за стандартизиран товаров профил. В момента електроенергия се предлага по два начина - с регулирани от КЕВР цени и със свободно договорени цени на свободния пазар.

Либерализацията на пазара на електрическа енергия е ангажимент, който страната е поела с присъединяването си към Европейския съюз. Целта е да се създаде конкурентна среда и цените да се образуват на пазарен принцип като резултат от взаимодействието между търсене и предлагане.

Един от основните проблеми на сектора е, че всички промени се правят изключително трудно и отнемат много време - за съгласуване, обсъждане, постигане на консенсус, прилагане на практика. Или пък обратното - случват се набързо, което води до съмнения за непрозрачност, лобизъм и корупция. Пример са промените в Закона за енергетиката, свързани с прекратяването на регулацията на цените за небитови потребители на електроенергия, които бяха приети от Народното събрание в скоростна процедура само за 20 дни от датата на внасянето.

 Българският електроенергиен пазар има още някои особености, според Института за пазарна икономика (ИПИ):

- Настоящите борсови цени са силно повлияни от икономическата обстановка и пандемията. По данни на ИПИ, от началото на годината до обявяване на извънредно положение само в пет седмици цената на базов товар е била по-висока в сравнение със съответния период на 2019 г., а след 13 март 2020 г. спадът в цените е още по-силно изразен. Така например пазарната цена през втората половина на 2019 г. е с 11,7% по-висока в сравнение с нивото ѝ през периода юли 2018 – юни 2019 г., докато през първата половина на 2020 г. се наблюдава спад от 24,8% в сравнение с нивото ѝ през периода юли 2018 – юни 2019 г. 

- Българският пазар е силно концентриран, т.е. почти липсва конкуренция при търговията на едро. Трите държавни дружества - АЕЦ „Козлодуй“, НЕК и ТЕЦ „Марица изток 2“ в състава на Българския енергиен холдинг, доставят около 85% от електрическата енергия, търгувана по свободно договорени цени. Независимо колко търговци и потребители съществуват на пазара, ако източникът на електрическа енергия е един - държавните компании под шапката на Българския енергиен холдинг - няма как да се говори за конкуренция.

- Според ИПИ борсовата търговия все още страда от липса на редица продукти – стандартизирани, пикови, дългосрочни и т.н., което затруднява ефикасността на пазара. Това води до голяма степен на волатилност - нестабилност и резки промени на цените, което неминуемо ще се отрази на потребителите, тъй като това е специфичен пазарен риск, който не може да се диверсифицира. 

- Потребителите на регулирания пазар са в преференциална позиция спрямо тези на свободния пазар – докато регулираните цени се променят с около 1,3% през 2018-2019 г. и с 4% през 2019-2020 г., то тези на борсата се променят с 22,1% през 2018-2019 г. и с 11,7% през втората половина на 2019 г. спрямо предходния ценови период. Регулираните цени не отразяват реалната пазарна обстановка и ощетяват компаниите в сектора за сметка на потребителите на регулирания пазар.

Ако сега цените са ниски, то очакванията са те да се повишават в целия ЕС - заради възстановяване на икономическата активност, енергийната политика на съюза, покачването на цените на петрола и природния газ и т.н. В тези условия няма как българският пазар да остане незасегнат.
 

От 1 октомври процесът на либерализация на пазара на електроенергия продължава, като повече от 300 000 малки и микро фирми ще започнат да купуват ток от свободния пазар и ще имат възможност да избират между различни доставчици, услуги и ценови параметри. Клиентите могат да избират своя търговец на електрическа енергия, но не и своя мрежови оператор, тъй като разпределителната мрежа е собственост на електроразпределителното дружество, което продължава да отговаря за качеството на доставяната електроенергия и за отстраняването на възникнали аварии. Близо 50 са лицензираните доставчици на свободния пазар. Списъкът им е обявен на сайта на енергийния регулатор. 

Повечето собственици на малък и среден бизнес все още не са направили крачката за избор на доставчик - все още се колебаят, не намират достатъчно информация или се притесняват от тежките административни процедури. Очакванията им са свързани главно с това разходите им за ток да се намалят. Липсва обаче каквато и да била разяснителна кампания от страна на Министерството на енергетиката, което остана пасивен участник в процеса. Енергийният регулатор КЕВР се ограничи единствено с публикуването на списък с всички 49 лицензирани търговци на ток и техните контакти.

Ако някоя малка фирма не посочи в срок нов доставчик на ток, тя ще продължи да бъде обслужвана от досегашния, но по условията на едногодишен типов договор, утвърден от КЕВР, по служебно определени тарифи. Този договор може да бъде прекратен от клиента във всеки един момент, когато той си избере доставчик на свободния пазар. Гратисният период до 1 юли 2021 г. беше одобрен, тъй като в противен случай всяка такава фирма щеше да започне да се снабдява от т.нар. доставчик от последна инстанция при много по-високи цени.

„В този модерен свят мисля, че процедурата е максимално улеснена - има всякакъв вид дигитална информация, на страницата на КЕВР имаме контакти с всички доставчици, очаква се следващата година КЕВР да стартира платформа за сравнение на цените на всички доставчици, което да помогне за взимането на решение", казва зам.-министърът на енергетиката Жечо Станков. Според Асоциацията за свободен енергиен пазар обаче, такава платформа би нарушила търговската тайна на дружествата, а и е трудно офертите да се поддържат винаги актуални, тъй като пазарът е изключително динамичен.

От 1 юли догодина започва поетапно излизане на свободния пазар на електроенергия и за домакинствата - всяко домакинство ще избира доставчика на ток спрямо своето потребление и ще може да договаря цените. Пълна либерализация на пазара се очаква до 2025 г. Така на практика регулираният пазар ще бъде напълно заличен.