Над 90 на сто от българските работодатели и работници не познават новите форми на заетост

В рамките на Седмицата на действието на Европейската кампания за деклариран труд за 2020 г. д-р Милена Ангелова (на снимката) представи постигнатите резултати от АИКБ по ограничаването и превенцията на недекларираната заетост и подобряване качеството на работните места по време на конференция, организирана от ГИТ.

„Близо 20 години АИКБ активно работи по търсене на подходящи мерки, с които да ограничи сивите практики. От миналата година ние, в сътрудничество със социалните партньори, изпълняваме  проект BG05M9OP001-1.051-0001 „Подобряване достъпа до заетост и качеството на работните места чрез ограничаване и превенция на недекларираната заетост“.

Особено полезен резултат е идентифицирането и анализирането на новите форми на заетост и рисковете за проявление на недеклариран труд, които те крият“ – посочи д-р Ангелова, която е и ръководител на проекта.

Тя разказа за проведените две национално представителни проучвания за установяване на нагласите на работодателите и заетите към различните форми на недеклариран труд, причините за приемане на работа без договор, получаване на „пари в плик“, спестяване на осигуровки и други.

Проучванията показаха, че над 90 на сто от българските работодатели и работници не познават новите форми на заетост и рисковете, които те крият за проявата на форми на недеклариран труд.

Темата е особено актуална в контекста на кризата, предизвикана от COVID-19, която изведе на преден план необходимостта от реорганизация на работните процеси и използване на информационните технологии за работа от разстояние.


По отношение на възприемането на формите на недекларирана заетост и работодателите, и работниците посочват, че недекларираната заетост най-често се среща като работа без договор (93,7% от работодателите и 97,3% от работниците), втората най-често срещана практика е доплащането в плик (89,7% от работодателите и 90,6% от работниците).

Следват извънредният труд, който не се доплаща, прикритите трудови договори, неплащане на осигуровки и др.

Д-р Ангелова допълни още, че „необходимостта да се разширят мерките на информиране и консултиране е ключова за пораждането на нетърпимост към сивите практики“.

Преди броени дни започна и изграждането на новата информационна система към Националния център „Икономика на светло“, чрез която не само ще се провеждат различни кампании за провеждане на проучвания, но и ще се даде възможност за получаване на сигнали и предложения за превенция на недекларирана заетост, потребителите ще могат да се самообучават, като научат повече за новите форми на заетост - какво представляват те, кои са основните елементи за полагане на деклариран труд при тях.

При изпълнението на проекта АИКБ разчита и на своите асоциирани партньори в лицето на ГИТ, АЗ, МТСП, БСК, БТПП и КРИБ, както и на членовете на Обществения съвет към Националния център в лицето на Министерство на финансите, Министерство на правосъдието, НАП, НОИ, НСИ и още редица други институции и медии.

Продължителността на проекта е 30 месеца, а одобрената безвъзмездна финансова помощ за неговото изпълнение е в размер на 2 033 230,47 лева.