Какво е „колективен имунитет"

Политици, представители на здравните власти, водещи на телевизионни предавания и канали в YouТube често говорят за колективния имунитет като за възможен начин за ограничаване на разпространението на COVID-19. Какво е това колективен имунитет и как работи той?

През 1923 г. бактериолози от университета в Манчестър (Англия) въвеждат за пръв път термина „колективен имунитет". Той се използва по отношение на група мишки, които стават напълно имунизирани срещу дадена болест, след като част от тях са ваксинирани. Учените тогава подчертават, че са необходими по-нататъшни изследвания по този въпрос, но основната идея на колективния (или още наречен „стаден") имунитет се състои в това общността да достигне пълна невъзприемчивост към дадена инфекция, ако по-голямата част от хората са си създали имунитет към нея.

За да се изясни колко хора трябва да имат имунитет, така че болестта да спре да се разпространява в общността, е нужно да се определи индексът на репродукция на патогена (R0). R0 е променлива величина, показваща средния брой хора, на които болестта ще се предаде от един заразен в условия на липса на мерки за защита и липса на имунитет.

Например при една от най-заразните болести – морбили, индикаторът R0 варира между 15 и 18. Това означава, че един болен с морбили може да зарази от 15 до 18 души наведнъж. Индексът R0 при COIVD-19 е приблизително 3, но варира значително в зависимост от страната.

Болести дори и с ниска стойност на R0 винаги могат да излязат извън контрол. Например, ако R0 е равно на 2, тогава всеки случай на заболяване ще доведе до два нови, а два нови случая - до четири и така нататък.

Следователно колективният имунитет означава привеждане на R0 на заболяването до 1 или по-ниско от 1. След оздравяване или ваксинация човек ще придобие естествен имунитет, което означава, че един заразен ще засяга все по-малко и по-малко хора в една популация.

Най-надеждният начин за постигане на колективен имунитет към дадена болест е масовата ваксинация. Понастоящем е възможно човек да се зарази с варицела или морбили, но повечето хора в много страни по света са ваксинирани срещу тези заболявания и сега е по-трудно отделните случаи да се превърнат в пандемия.

Колективният имунитет може да възникне и когато много хора  са се заразили, „преболедували" са и вече имат в организма си антитела, които ги правят имунизирани срещу повторно заразяване. Но този метод е по-малко надежден.

Проблемът е, че този метод работи само в затворени общности, в които не пристигат нови „непреболедували" хора. Дори напълно изолираните общности не са имунизирани срещу този риск, тъй като децата се раждат без имунитет.

След оздравяване колективният имунитет работи  само ако по-голямата част от населението „преболедува".  В случая на COVID-19 това е малко вероятно да се случи. Нивото на инфекция засега все още даже не се и доближава до процента, необходим за намаляване на R0 до 1.