Пандемията унищожава достиженията на цивилизацията

Една от жертвите на пандемията от коронавирус бе учтивостта. Вярно е обаче и това, че „отмирането“ на добрите обноски продължава от поколения насам. Но COVID-19 може да ги ликвидира окончателно. И това е много лошо.

Стивън Картър, професор по право в Йейлския университет и бивш служител на Върховния съд на САЩ, пише за това в Bloomberg. Той обяснява, че добрите маниери и цивилизоваността често се разглеждат като едно и също нещо. Но първото всъщност е част от второто.


Цивилизованост - това е съвкупност от всички жертви, които правим в името на живота във функционално общество. Добрите обноски са важни за цивилизоваността не само поради собствената им стойност.
Те също така представляват онова, което историкът сър Артър Шлезинджър нарича нашата „визитна картичка“ за непознати. Във време, когато информацията за другите бе сравнително скъпа, Шлезинджър разглеждаше добрите нрави като сигнал за това кои сме всъщност.

В годините след пандемията маниерите ще се променят, защото нашите визитни картички подават други сигнали. Главен сред тях ще бъде сигнал, че се грижим за собствената си безопасност и безопасността на онези, които са ни скъпи. Социалните обичаи могат да бъдат променливи. Но авторът счита, че някои от тези, които коронавирусът ще наложи, ще продължат дълго време.

Например хората вече няма да се възприемат като недружелюбни, като отказват да започнат разговор с непознати, независимо дали са с маска или не. Ще има по-малко желаещи да дават пари на бездомните. Ще стоим далеч от тълпите, но невинаги. След появата на ваксината, стадния имунитет или оттеглянето на COVID-19, баровете, ресторантите и киносалоните отново ще бъдат пълни. Но изборът на маршрути за избягване на контакти с другите вече няма да се счита за грубост.

Но така нареченото „златно правило на морала“ ще се  разклати. „Не, моля след вас“ - този подход ще отмре. Никой няма да държи вратата отворена за другите, защото не иска дългосрочен контакт с общи предмети. Пропускането на някого напред ще означава да позволите на другия човек да се приближи твърде близо.

Също така клиентите незабавно ще помолят администратора да изведе от залата гост, който кашля.

 
Затова ще изоставим принципа да живеем по такъв начин, че и за другите да има достатъчно. Вместо това ще се развие навикът да се запасяваме. Вкъщи ще има много хартиени стоки. Почистващите препарати ще изчезват от рафтовете на магазините. Разбира се, това ще се отрази и на цените.

„И сега сериозно: ръкостискането умря. Всички го казват. Дори д-р Антъни Фаучи. Но от гледна точка на цивилизоваността това ще създаде проблем. Ръкостискането традиционно сигнализира за липса на агресия. Не може да има оръжие в отворена длан. И когато тя държи ръката на някой друг, възможността да се вземе оръжието изчезва", обяснява авторът.

Ако се докосваме с юмруци или лакти, сигналът ще бъде различен. Може би вече няма да имаме физически контакт с непознати. Затова си струва да очакваме, че ще има повече усмивки и поклони.

Но липсата на ръкостискания може да доведе до загуба на информация. Този жест има различно значение в различен контекст, когато се оценяват непознати. Например в бизнеса. Изследователите казват, че „качеството" на ръкостискането между работодател и бъдещ служител влияе на процеса на наемане.

 Поне ако този процес протича между мъже. Ръкостискането също играе важна роля по време на бизнес преговори. По време на пандемии в миналото директорите на компании са поддържали тази традиция като символ на сключените сделки, въпреки че други хора може да са избягвали такъв контакт.

А какво ще се случи в дипломацията - можем само да гадаем.