Видове режими на учене

Благодарение на творческите идеи на учителите по света, дигиталното обучение се развива все по-успешно и ангажира учениците все по-пълноценно. Сега е моментът в нашите онлайн класни стаи да разгледаме и подходите на учене, които можем да приложим. Тези режими могат да се приложат както в една учебна среда, така и в организационна или работна такава. По-подробно тяхната диференциация и практически сфери на имплементиране са разгледани в курса на HarvardX - Leaders of Learning, който е достъпен в международната безплатна платформа EDX.

Hierarchical Individual

Йерархичният индивид като начин на учене е подход, който подчертава индивидуалното постижение и се описва като система, в която има ясно дефинирани показатели за успех. Водещ пример за този начин на обучение е класическият начин на преподаване в класната стая, което повечето хора преживяват.

За какво става въпрос в този режим на учене? Този начин на обучение има ясни цели, които биха могли да се обобщят като (1) постигане на успех в академичен контекст и (2) оценяване на обучаемите на база на академичния успех според предварително зададена скала. Личностите, които преминават през този процес на научаване и преподаване, се чувстват отговорни най-вече за своя успех.

Как се провежда това обучение?
Основната теза е, че индивидуалната личност носи цялата отговорност за процеса на научаване, затова именно усилията на обучаващия се оформят резултатите от учебния процес. Учителят също играе важна (но ограничена) роля тук чрез осигуряване на академичните материали и ресурси, които обучаващият трябва да придобие. Структурно този начин на обучение е (както подсказва името) йерархичен, където виждаме учащите се на дъното на пирамида и учителя отгоре. И според догмата на този режим, хората, които се справят добре, заслужават успех, не само академичен, но и социален и икономически, това е философията, която стои зад нашите практики да „награждаваме“ онези, които имат най-висок резултат в училище с достъп до висше образование 

Тук имат изключително голямо значение точките като вид напредък, защото успехът се определя от мерки, стандарти и оценки.
Съгласно професора по психология Angela Lee Duckworth, ключът към успеха в този начин на обучение е GRIT (в психологията „песъчинката” е положителна черта, основана на постоянството на усилията на индивида, съчетано със страстта към определена дългосрочна цел или крайно състояние), който вярва, че хората успяват, когато си поставят дългосрочни цели и се придържат към тях.

Hierarchical Collective

Йерархичната колективна форма на обучение е режим, който се фокусира много върху общите ценности, които са идентифицирани. Пример за това е ученето чрез отворена дискусия.

За какво става въпрос в този режим на учене?
Йерархичният колективен режим има една ясна цел: трябва да се придобият споделените ценности и убеждения с цел да бъде постигната общата цел, която е създаване на ползотворен гражданин на обществото. Обикновено това става благодарение на подхода на образователната институция, която е въвела подходящи механизми за подкрепа на споделеното обучение. Именно тези механизми помагат на интуицията да нормализира поведението и да диктува какви са желаните стойности. Отговорността за провеждането му е на лидера на процеса на обучение, който следва да се увери, че се поддържа позитивна среда за осъществяване на желаното обучение.

Как се провежда това обучение?
Сътрудничеството е основната концепция тук и крайъгълен камък за този тип обучение. И така, групата - като колектив - действа като учител и ученик, като истинският учител играе ролята на модератор до голяма степен и частично ролята на учител. Ако се прилага правилно, обучаваният би натрупал необходимите знания, за да се развие като ползотворен член на общността. В крайна сметка целта на този режим е да помогне на учащия да се подготви за участие по продуктивен и полезен начин.

Distributed Individual

Разпределителният индивидуален режим се основава на предположението, че хората се учат по природа и притежавт естествен порив да трупат знания и опит и да се развиват. И че тези хора избират да учат сами. Тези избори се основават на тяхната вътрешна мотивация като обучаващи се, на разбирането им защо учат и възприемането им на стойността на това, което учат. Този режим позволява на хората да научат това, от което най-много се интересуват, и с темповете, с които се чувстват най-комфортно.

За какво става въпрос в този режим на учене?
Този режим е свързан с вземането от личността на решение за придобиване на знанията или уменията, към които имат най-голям интерес. Този начин на обучение се проявява доброволно и би могъл да бъде официален (чрез институции, които осигуряват учебния материал) или да се случва неформално. Най-положителната черта на този режим на обучение е фактът, че нивото на мотивация на обучавания е много високо (в сравнение с другите режими на обучение).

Как се провежда това обучение?
Обобщено: отговорността да избере какво, къде, кога и как да научи и да проследи напредъка си е оставена на индивида. Този избор се основава на ценностите, убежденията и личния интерес на индивида. В действителност тази форма на обучение се осъществява непрекъснато. Както биолозите ни казват как имаме „биологичен императив“ да се учим.

Distributed Collective

Разпределителният режим на колективно обучение предполага, че хората могат да учат без йерархична структура и че процесът на научаване се задейства и мотивира от мрежи, сформирани на основата на общ интерес. Мрежа, сформирана на основата на общ интерес/любопитство, представлява съвкупност от хора, които споделят едни и същи сфери на предпочитания, но са с различна степен на експертиза и познания относно избраните обединяващи такива.

За какво става въпрос в този режим на учене?
Целта на този начин на обучение е да се споделят знанията в група, чиито членове служат като учители и обучаващи се. Така хората могат да се потопят едновременно в множество учебни дейности. Тук обучаваният избира какво да научи, с какви групи хора да се свърже и каква степен на взаимодействие ще има с групата. Много интересна особеност на този начин на обучение е фактът, че ролите на „ученика” и „учителя” не са фиксирани, така че индивидът може да поеме ролята на ученик за известно време, а ролята на учител за друго време. Това е така, защото ролите се определят от това кой има знания. Помислете например за фамилна дискусия относно използването на социални медии (Twitter например) - тук можете да забележите, че 12-годишното дете може да поеме ролята на учителя, а родителят (или баба и дядо) да поеме ролята на ученика.

Как се провежда това обучение?
Началната точка за този режим на обучение е споделянето на еднакви интереси, ценности и предпочитания. Веднъж, след като се сформира набор от хора, които споделят един и същ интерес, групата може да започне обучителното преживяване веднага. На практика обучението може да се проведе или в реалния свят, или виртуално. Общността на учащите позволява по-голяма гъвкавост и по отношение на други начини на обучение.

Този начин на учене е подобен на разпределителния начин на обучение за индивида по това, че приема хората като естествено учещи се и че ученето се диктува от нашия биологичен императив да се развиваме. Разликата обаче е, че този начин на обучение е с колективно значение и предполога, че ученето се случва най-добре, когато хората се ангажират с други хора. Другата разлика между двата разпределителни режима е, че този определя успеха от гледна точка както на индивида, така и на колектива.