Вида Пиронкова: Все още творците у нас са ощетени

Днес в националния пресклуб на БТА беше проведена дискусия за Закона за авторското право и сродните му права. Разговорът беше посветен на проблемите, от които създателите на произведения на литературата, изкуството и науката, както и Националният фонд „Култура“, търпят щети. Организатори на дискусията бяха интернет списанието „АртДиалог", Съюзът на архитектите в България, Националната асоциация за дизайн и реклама и сдружение АРТ ДИАЛОГ.

Потърсихме мнението на Вида Пиронкова - музикант, композитор, писател, поет и редактор. Тя е и автор на песента „Гълъбо", чиито авторски права бяха нарушени през 2018 г. Конфликтът между автор, изпълнител и продуцент доведоха тогава до забрана за излъчване на клипа към песента, както и до забрана тя да бъде изпълнявана от поп-звездата Мирослав Костадинов - Миро.
Ето какво сподели Вида Пиронкова за „Кеш":

Колко мислите, че сте загубили от неуредиците в Закона за авторските права?

Много. Ежедневно губя много. Законът за авторско право не е никак лош, но би могъл да се промени в посока да защити още повече авторите. Отделно от това трябва спешно да се направят промени в съдебната система, да се обучат адвокати, прокурори и най-вече съдии в раздела за авторско и интелектуално право. Цари невежество все още. Съдиите не могат да направят разлика между веществено и невеществено право, камо ли какво е неимуществено право, каквото е авторското и интелектуалното. Все още една интелектуална творба не може да бъде защитена в момента на нейното създаване. Авторът може единствено да направи нотариална заверка на творбата си, за да може евентуално един ден, при възникнал спор, да докаже в съда, че първи е създал творбата си. Също така сдруженията за различни авторски права могат да защитят ощетен автор само ако същият образува съдебно дело. Само тогава те могат да удостоверят по някакъв начин неговата правота. Темата е дълга и обширна, но да, трябва да се промени съдебната система по този въпрос. 
Също така трябва да се приеме и закон, който да увеличи процентното участие на българска музика в медиите – радио и телевизия. Според мен то трябва да бъде 50% и това вече е достойно отразяване не само на нашия труд, но и запазване на българския език, музика и традиции.

Защо е възможно един автор да създаде печеливш продукт и все пак да не спечели от него?

Пак опираме до неуреденото авторско право, но и до нелоялността, и до малкия процент българска музика, която звучи в ефир. Ако се вземат и препишат чуждите законодателни нормативни актове и само се следват, дори и сляпо, българският автор ще спечели неимоверно повече. Постоянният контрол на институциите, изрядната документация, в това число договорните отношения между автори, изпълнители, продуценти и ползватели, честното отчитане към авторите, както и увеличаването на ставките за ползване на авторска музика и текстове, ще дадат резултат. И спиране на „приятелските“ услуги и наивната доверчивост (както е в моя случай) само и само да видиш творбата си реализирана на малкия пазар за култура и изкуство. Резултатите са пагубни и споделям горчивия си опит.

Какво мислите за институцията на посредник/агент, която липсва у нас?

Много хубави неща си мисля. Има крещяща нужда от такива специалисти, въпреки че у нас на практика няма нито музикална, нито шоу индустрия. Страната ни е малка, а една такава индустрия се захранва от големия брой потребители. Същото важи и за продуцентите. Липсват такива специалисти и би могло да се помисли за обучението им, колкото и малобройна да е българската публика. Важно е бъдещите такива специалисти да са обучени по международните правни и етични норми и високи критерии, които са от огромно значение за една такава сложна професия, която подпомага творците.

Какво трябва да се промени в закона според Вас?

Трябва най-вече да се въведат правила и ясни критерии, както и да се следи за спазването на този закон. Няма смисъл от него, ако той не се спазва, както и ако съдебните състави не го разбират и са несигурни в прилагането му. Мога да кажа, че все още творците в България са ощетени – морално и материално. Трябва да се направи най-сетне и закон за меценатството и спонсорството, който да действа и да стимулира спонсорите да подпомагат културата. Видяхме, че нито от хазарта имаше постъпления, нито този закон имаше някакво положително влияние, за да облекчи данъчно меценатите и да събуди техния интерес да дават парите си за култура. Ето защо и в момента културата е на самоиздръжка и самооцеляване. Почти пред закриване.

Чувствате ли се защитена като автор и как се отразява това на желанието Ви да създавате музика в тези условия?

Все още не се чувствам сигурна. Защитена съм донякъде засега от сдружението „Музикаутор", на което съм член и което от години се бори за правата на авторите си. А иначе оцелявам като вълк единак. Грижа се сама за себе си и се боря да защитя всяка своя идея със зъби и нокти. Чувствам се като в свирепа джунгла, където играта се играе без правила, а хищниците дебнат в мрака. Единствената помощ, която получих това лято например, по повод карантината и за която съм благодарна, беше от „Музикаутор", колкото и минимална да беше тя. Беше единствената подадена ръка. Миналата година също бях подпомогната финансово от тях за един голям проект, включващ над 30 минути музика. Аз от своя страна съм лоялна към тях и се боря както да спазвам правилата, които ние като автори сме си създали, така и да пропагандирам по мои начини правото на композиторите да получават едно достойно и уважително отношение от изпълнители, публика и медийни ползватели.

Има ли избор авторът, или е поставен при свършен факт?

Винаги има избор. То е като в живота – пътищата са много, но правилната пътека е една. Важното е накрая да стигнеш до извора с чиста вода, а не до блатото, в което да потънеш, жертвал и загубил своите човешки стойности и достойнства в името на някаква химера.