Център за данни на Microsoft се появява отново след две години под вода

Първият им извод е, че цилиндърът, пълен със сървъри, има по-нисък процент откази в сравнение с конвенционалния център за данни. Когато контейнерът е изтеглен от морското дъно на около половин миля от брега, след като бе поставен там през май 2018 г., изследователите откриват, че само осем от 855 сървъра на борда не работят.

Това се сравнява много добре с конвенционален център за данни. „Процентът ни на неуспехи във водата е една осма от това, което виждаме на сушата", казва Бен Кътлър, който е ръководител на проекта, наречен от Microsoft Project Natick.

Екипът предполага, че по-голямата надеждност може да е свързана с факта, че на борда няма хора и че азотът, а не кислородът е бил изпомпван в капсулата. „Смятаме, че това е свързано с тази азотна атмосфера, която намалява корозията и е хладна, както и хората, които не тропат наоколо“, казва Кътлър.

Шотландският архипелаг е избран за експеримента от Microsoft,отчасти защото е център за изследване на възобновяемата енергия на място, където климатът е умерен - може би дори хладен. Идеята е, че разходите за охлаждане на компютрите ще бъдат по-ниски, ако са под вода.

Белият цилиндър се появи от студените води с покритие от водорасли, морски жълъди и морски анемонии след еднодневна операция. Но отвътре центърът за данни функционираше добре - и сега се изследва отблизо, за да може изследователският екип да научи повече.

Тъй като все повече и повече от нашите данни се съхраняват в облаци, нараства загрижеността за огромните енергийни нужди на центровете за данни.

Project Natick отчасти е бил насочен към това дали клъстерите от малки подводни центрове за данни за краткосрочно използване могат да бъдат търговско предложение, но и опит да се научи повече за енергийната ефективност в облачните изчисления.

Цялото електричество на Оркни идва от вятърна и слънчева енергия, но не е имало проблеми с поддържането на подводния център за данни с енергия. „Успяхме да се справим наистина добре с това, което повечето наземни центрове за данни смятат за ненадеждна мрежа - казва Спенсър Фауърс, един от техническия екип на Project Natick. - Надяваме се, че можем да разгледаме нашите констатации и да кажем, че не е нужно да разполагаме с толкова много инфраструктура, фокусирана върху мощността и надеждността.“

Подводните центрове за данни може да звучат необичайно. Но Дейвид Рос, който от много години е консултант в индустрията на центровете за данни, казва, че проектът има голям потенциал. Той вярва, че организациите, изправени пред природно бедствие или терористична атака, могат да го намерят за привлекателно: „Можете ефективно да преместите нещо на по-сигурно място, без да имате всички огромни инфраструктурни разходи за изграждане на сграда. Това е гъвкаво и рентабилно."

На този етап Microsoft отказва да каже кога подводен център за данни може да е търговски продукт, но е убеден, че е доказал, че идеята има стойност. „Смятаме, че сме преминали точката, в която това е научен експеримент“, казва Бен Кътлър.