Копан - история и предизвикателства в съвремието

Думата „копан“, освен разтълкувана като разрушен предколумбов град на маите, който се намира на територията на департамент Копан в най-западната част на Хондурас, близо до границата с Гватемала, е не по-малко позната и като името на 118,44-метрова жилищна сграда в центъра на Сао Пауло, Бразилия, с 1160 апартамента. Сградата е проектирана от късния модернист Оскар Нимайер (Oscar Niemeyer), чиято идея за синусоидната линия на фасадата е в центъра на социалния замисъл това да бъде сграда, достъпна за различни слоеве от бразилското общество - широки апартаменти за богатите и мънички студиа за работещите бедни. Копан със серпентиновата си фасада и тесните си brises soleil (постоянно спуснати капаци) е една от най-символичните структури.

Проектът за пръв път е стартиран през 1951 г. в чест на 400-годишнината на Сао Пауло. В началото на проекта PanAm е основният източник на финансиране на строителството, но много проблеми принуждават компанията да промени решението си. Едва през 1957 г. започва реалният строителен процес, и то благодарение на друга банка, която поема отговорност и решава да завърши проекта.

Името Copan произлиза от Companhia Pan-Americana de Hotéis e Turismo (Панамериканска компания за хотелиерство и туризъм).  Първоначално проектът включвал хотел, който трябвало да бъде по-голям от криволичещата сграда, която е известна днес. Планирано е той да бъде свързан с основната сграда с плоча, върху която да бъдат поместени ресторант и басейн. Но нищо подобно не се случва. Когато строежът приключва, само външната зона е следвала дизайнерските указания на Оскар Нимайер. Всичко останало е проектирано от Карлос Лемос (Carlos Lemos), който поема проекта по-късно.

Сао Пауло е бързоразвиващ се град през 50-те години. Фабриките са навсякъде и пространствата за живеене премиват през трансформация. Хората започват да мигрират към централната част на градовете и сградите се увеличават и стават по-високи. Именно по времето на този растеж хората започват да мислят за Edifício Copan. Сао Пауло е на път да се превърне в международен мегаполис и има нужда от нещо, което да възвеличае разкоша му. Копан е един от символите за икономическото развитие и за предстоящата съвременна бразилска архитектура.

Няколко години след приключването на строителството нещата се променят в Бразилия и централната зона на Сао Пауло започва да намалява, като повечето обитатели напускат сградата. Известно време сградата е считана за вертикално гето. Едва през 90-те години Копан започва да привлича различни хора. 

Affonso Celso Prazeres de Oliveira управлява колосалния Edifício Copan от 1993 г. и впечатлява със своята квази-митична репутация, че когато започне нещо, го довършва докрай.
По думите на Pedro Herz, с бизнес в областта на книжарниците, който населява два апартамента на 32-ия етаж: „Когато нищо друго не работи в Бразилия, Копан работи.“

Той приема част от заслугата за това като лично негова. В ролята си на член на комисията на живущите в сградата, предлага всеки наемател да плаща по един цент на квадратен метър, така че Affonso да може да получава заплата за извършване на работа, която преди това е била доброволна.

Според Giovanni Bright, професионален магьосник, който живее в сградата 35 години, трансформацията с времето е била грандиозна: „Когато за първи път се преместих, срамувах се да казвам на хората, че живея тук. Беше бъркотия. Имаше прекъсвания на тока. Жени без дрехи изработваха наркотици на покрива. Всеки можеше да отиде навсякъде. Сега вярвам, че това е най-готината сграда в Латинска Америка. Безопасно е, централно е и има толкова много акцент върху тази сграда, че помага на артисти като мен да получат повече видимост.”

„Трябва да бъде модел. За съжаление, днешните архитекти не мислят като Нимайер“, казва Kleber Simões , жител на 13-ия етаж, по-известен като DJ KL Jay. Роден в сравнително скромно семейство от смесен произход в покрайнините на града, многообразието на Копан го кара да се чувства комфортно. „Това пространство е създадено за художници. Има страхотна енергия.”

Копан вдъхновява писатели, режисьори, фотографи и художници от цял ​​свят. Сборник с кратки истории, озаглавен Arca sem Noé - Histórias do Edifício Copan („Ковчег без Ной - истории от сградата на Копан“), от бразилската авторка Реджина Реда, е публикуван на португалски език през 1994 г. и печели наградата Jabuti през 1995 г. в Бразилия. Той също така е публикуван на английски като Stories From the Copan Building, в рамките на тома First World Third Class и Other Tales of the Global Mix (University of Texas Press). 

В сградата има над 100 служители, които обслужват жителите и извършват поддръжка. На приземния етаж са разположени 70 фирми и заведения, включително църква, туристическа агенция, книжарница и 4 ресторанта. 

При настоящата пандемия в Бразилия здравният министър - Луиз Енрике Мадета - предупреждава, че системата на здравното осигуряване вероятно ще се срине до края на април. Но бунтарският дух на сградата е съхранен и в мрачните дни артисти, бизнесмени и хора с най-разнообразен произход и призвания всяка нощ от прозорците си удрят съдове и тигани в протест срещу начина, по който сегашният президент - Жаир Болсонаро - се справя с пандемията, като нарича COVID-19 „малкия грип“ и публично изразява съмненията си относно броя на жертвите. В развитието на пандемията той държи политически речи, в които насърчава хората да се върнат на работа, а неговите поддръжници блокират линейките по улиците на Сао Пауло.

Чрез светкавична реакция „кметът” на страдата Affonso веднага затваря покрива, който обикновено е пълен със стотици посетители, и нарежда Копан да се почиства щателно още от момента, когато за първи път до него достигат новините за вируса. Досега в Копан няма регистрирани случаи на COVID-19.