„Mulan" на Disney подчертава опасностите от сделките в Китай.

Филмът на Дисни „Мулан" е прокълнат. Първо дойдоха коментарите на звездата, участваща в него, Ли Ю, която похвали полицията на Хонконг на фона на продемократичните демонстрации в града, предизвиквайки възмущение. След това настъпи пандемията, която измести датата на излизане на филма. Когато филмът най-накрая се появи, се оказа, че във финалните му надписи се изказват благодарности по адрес на китайските власти в Синцзян, където са заснети няколко от кадрите на открито. За съжаление тези власти също са активни участници в продължаващия геноцид.

Тогава идва и най-силният удар. Китай, последната, най-голямата надежда на Дисни да превърне филма в хит, заглушава цялото влияние на филма на континента няколко дни преди излизането му. Тъй като филмът вече бива оценен ниско с 4,7 от 10 в Douban, най-популярният сайт за рецензии на китайски филми, шансът за популяризирането му от уста на уста бива минимален.

Но когато Дисни стартира проекта през 2015 г., идеята за мощен блокбастър, насочен към китайския пазар, има смисъл. Разбира се, има проблеми с правата на човека, но от цинична бизнес перспектива остават обикновени опасения, които не излизат на първа страница.

Хонконг все още се радва на свободата на словото. Целият Холивуд прекарва десетилетия, приемайки ограниченията на Китай за филмово съдържание; последният филм, критикуващ Китай по какъвто и да е начин, е заснет през 1997 г. Самите ръководители на Дисни се извиняват на китайските лидери за това, че правят филми за Тибет.

Разпадането на отношенията между Китай иСАЩ, съчетано със засилването на вътрешните репресии в Китай по времето на президента Си и новия национализъм на Тръмп, принуждават бизнеса да се бори за това да се приспособи. Сделка, сключена само преди няколко години или дори месеци, може да бъде унищожена за една нощ. Разликата между това, което фирмите очакваха за сключването на сделки с Китай, и това, с което се борят сега, е огромна. Разбира се, до известна степен това се отнася за всяка външна сделка, особено между две страни със спорна история. Но огромната скорост, с която отношенията между Китай и останалия свят се разкъсват, няма нищо общо с оценките на риска отпреди няколко години. Сега бизнесът се опитва да преодолее пропастта между условията за сключване на сделки преди и тези от днес.

„Дисни“ не е единствената чуждестранна фирма, която попада в „Китайската пропаст“. НБА губи стотици милиони долари от телевизионни приходи след противоречие, породено от коментари за Хонконг. Английската висша лига се бори за зрителите си в Китай и принудителното преминаване към по-малко гледания заради оплакванията на Великобритания за Хонконг. Канадските производители на масло от рапица губят възможността за директен износ към Китай, най-големия им пазар, за една година заради ареста на изпълнителния директор на Huawei. Австралийските износители многократно са били обект на атаки, тъй като австралийско-китайските отношения достигат нови минимуми. Цялата китайска дейност на южнокорейския супермаркет Lotte бива прекратена след финансиран от правителството бойкот заради решението на Сеул да инсталира американска система за противоракетна отбрана, отписвайки инвестиция от 9,6 милиарда долара.

След сблъсъците си с Китай в Хималаите Индия започна голям и прибързан проект за отделяне. Съединените щати ежеседмично добавят нови фирми към списъка с ограничени китайски компании. Въздействащите ефекти често удрят дори бизнеси, които не са директно насочени; сега е вероятно незаконно, например, всеки американски бизнес да рекламира в WeChat - най-голямата рекламна платформа в Китай.