Пет години по-късно: Гърция, ЕС и миграционната криза

Пет години по-късно: Гърция, ЕС и миграционната криза Снимка: pixabay.com

На 20 септември Европейската комисия ще представи нов Пакт за миграцията

Гръцките власти започнаха да пренастаняват мигранти от изгорелия лагер „Мория" в нов център. 200 души вече са заселени в лагера „Каратепе". Хиляди обаче остават под открито небе. От Европейската комисия и ООН обещаха помощ на Гърция, съобщиха от БНТ новините.

Лагерът „Мория" на остров Лесбос е най-големият миграционен лагер в Гърция. Той се превърна в грозното лице на неуспеха на ЕС да се справи с миграционната криза.

 



Преди дни два огромни пожара изпепелиха лагера. 12 000 мигранти спасиха живота си с цената на паническо бягство.

Дни след началото на опустошителните пожари, огньове все още горят в различни части на лагера. Без убежище и без надежда, хиляди сирийци и афганистанци лягат под открито небе край главния път, водещ от лагера към столицата на остров Лесбос - град Митилини.

Докато властта се чуди къде да настани хилядите, останали без покрив над главата си, животът на пътя предлага сурови условия.

Гръцката полиция има нареждания да не допуска мигрантите да стигнат град Митилини. Напрежението между чужденците и гръцките власти на терен расте. Други намират убежище в... местните гробища.

Върховният комисариат за бежанците към ООН и неправителствени организации, които работят на терен, алармират, че остров Лесбос е изправен пред хуманитарна катастрофа. Ситуацията на Лесбос остава нестабилна. Девет полицейски батальона се опитват да опазят реда.

Лагерът „Мория" е построен през 2015 г. в разгара на миграционната криза, когато Гърция поема най-тежкия удар от първата миграционна вълна. Подобни приемни центрове са изградени още на островите Родос, Хиос и Кос. Целта - да приемат, регистрират и презаселват новопристигащите чужденци навътре в ЕС.

„Трябва да работим усилено, за да изградим центровете за прием на гръцките острови и в континентална Гърция", съобщи през 2015 г. тогавашният премиер на Гърция Алексис Ципрас.

С напредването на миграционната криза през 2015-а и сключването на споразумение ЕС-Турция през 2016-а, миграционният поток към Гърция намаля, но не спря.

За да прекъсне вторичните движения от островите към континентална Гърция, плюс забавения процес по прием и липсата на европейска солидарност, Гърция превърна хот-спот центровете в затвори, където чужденците остават с години.

Условията в лагера „Мория" не са се променили много от 2018 г., когато с екип на БНТ го посетих. Повечето от тези, с които се срещнахме, бяха преплували с надуваеми лодки от турския бряг.

Всички мигранти са регистрирани от „Фронтекс" и чакат да бъдат одобрени или отхвърлени молбите им за убежище. Чакането за статут продължава от 6 месеца до 2 години. Според експерти процедурата трябва да бъде ускорена.

През май пристигналите мигранти в Европа са 3123, което е с 88% повече в сравнение с април, но 9 пъти по-малко в сравнение с 2017 г. През централносредиземноморския маршрут са преминали 1726 души, през Западния - 1105, а през Източния - Гърция и България - 292-ма.

Морските граници на ЕС са 45 000 км. С четири операции в Средиземно море - „Посейдон", „Темида", „Минерва" и „София", ЕС и НАТО ги охраняват.

След събитията от февруари тази година, когато Турция изпрати 10 000 мигранти на гръцката граница, Атина се чувства все по-сама.

На 20 септември Европейската комисия ще представи нов Пакт за миграцията и подсилена Европейска служба за гранична и брегова охрана.

Маргаритис Схинас, зам.-председател на Европейската комисия, сподели: „Времето изтече. Европа не може да живее повече без миграционна политика. Сега е моментът да поправим това."

Гърция вече получи над 700 млн. евро за справяне с миграционната вълна от февруари.
От години експерти препоръчват Европейският съюз да разчисти гръцките егейски острови от лагерите и да създаде работещ механизъм за реадмисия с Турция. Геополитическите маневри на турския президент Реджеп Ердоган в Сирия и Източното Средиземноморие и натискът, който оказва върху ЕС, обаче, затрудняват преговорите.

С широка дъга на нестабилност - от Северна Африка през Близкия изток до кавказките републики - ЕС трябва да прилага проактивна политика на съседство и селективна миграция, според анализатори.

Също така ЕС трябва да преодолее и вътрешнообщностния егоизъм за намирането на компромис за нова миграционна система пет години след началото на най-голямата миграционна криза след края на Втората световна война.
 

Още по темата във

facebook

Сподели тази статия в: