Култовият берлински техно клуб Berghain отваря вратите си като галерия

В неизползвана електроцентрала в Източен Берлин червено-бяла шамандура се издига във въздуха, извивайки се шест метра нагоре и шест метра надолу във въображаеми вълни. Художникът, който е имал идеята да язакачи там, Юлиус фон Бисмарк, е свързал автоматизирана система от макари чрез сензори към истинска шамандура в Атлантическия океан, отразявайки нейните движения.

Обикновено вълните, които се разбиват над главите на посетителите в тези зали, са звукови, идващи от специално изработена озвучителна система, която много ценители на танцовата музика смятат за най-добрата в света. Това е Berghain, митичният храм на индустриалния техно Берлин.

Но тъй като COVID-19 постави нощния живот на германската столица в безсрочна блокада, от сряда (9 септември) клубът ще бъде превърнат в художествена галерия (Studio Berlin), придавайки на ръждясалия буй на фон Бисмарк явна символика: може ли светът на изкуството и музикалната сцена да си помагат взаимно в бурните води на пандемията? Може ли художествена изложба да се превърне в спасителен сал?

Идеята на груповото шоу на Studio Berlin, съдържащо творби на 115 международни художници от Берлин, създадени в града по време на карантината, е „да се изпрати съобщение, че културният живот на Берлин все още е много жив“, казва колекционерът Кристиан Борос, който измисли сътрудничеството със съпругата си Карън и куратора Джулиет Коте.

Нов доклад на VibeLab също се интересува от сътрудничеството, което се очаква да постави основите на новата норма за провеждане на събития след локдауните. Техният „Глобален план за възстановяване на нощните събития“, написан съвместно от международна комисия, предполага, че повече клубове трябва да изпълняват „креативни бизнес модели“ като Berghain, за да запазят приходите си.

Познаването на предизвикателството да се опиташ да направиш нещо продуктивно по време на изолацията е това, което придава на много произведения в Берлин интригуващо предимство. Британската художничка Тачита Дийн си спомня „чувството, че не маркирам времето по начин, по който се очаква от даден художник“. В крайна сметка тя обединява разочарованията си в пощенска картичка с ограничен тираж, която изпраща на приятели по целия свят: дърворезба от алхимична рисунка от XVI век, която прилича на кал, падаща от небето, надраскана с думите „Shite Zeit“ и „anus horribilis”.

Докато посетителите се приближават към клуба на границата между Кройцберг и квартал Фридрихсхайн, те са посрещнати от голям транспарант на тайландския художник Риркрит Тиравания, окачен на фасадата на сградата, който гласи „Morgen ist die Frage“ („Утре е въпросът“). Но Studio Berlin е по-малко манифест за бъдещето след пандемията, отколкото любовно носталгична афера, която се връща към годините непосредствено след падането на Берлинската стена, когато художници и диджеи запълниха свободните места в град, в който тепърва трябваше да бъдат насочени от инвеститори в имоти.

Studio Berlin обаче е спасителен пояс, хвърлен от артистите на хората зад Berghain: продажбите на билети от шоуто ще бъдат насочени към осигуряване на бъдещето на клуба, а служителите са преквалифицирани като ръководители за изложби, за да им гарантират работа, докато старите им работни места остават на пауза.