Теория на огледалото или как виждаме себе си навсякъде

Какво свързва селфитата в Instagram, критиките към буржоазията от предградията, Изабел, Чайка и Джон Малкович? Това е теорията за огледалото на Жак Лакан, френски психиатър и психоаналитик, роден през 1901 г., пише Люсил Белан.

Според Лакан изграждането на нашата идентичност става чрез „откриването" на самите нас в другите. Според тази теория отношенията ни могат да включват отражения или проекции на онези части от личността ни, които ни харесват или не.

Когато мисля за другите като за огледало на самата себе си, веднага се сещам за филма на Спайк Джоунз от 1999 г. „Да бъдеш Джон Малкович", се казва в статията. В него участва кукловод, изигран от Джон Кюсак, който намира таен тунел, който го води... в тялото на американския актьор. В някакъв момент в кадъра всички герои заприличват на Джон Малкович и се изразяват с помощта  на само една дума, променяйки само силата на гласа си или интонацията: тази дума е „Малкович“.

 В по-общ план киното също е тясно свързано с теорията за огледалото в смисъл, че самото това изкуство е огледало. Седмото изкуство може да се превърне в откритие на друг човек, но често е огледало на самите нас. Когато избираме филм, ние го обичаме, защитаваме или критикуваме, тоест това е нашето желание да се защитаваме, обичаме или мразим, коментира Белан.

Завършилата клинична психология и ютубърка Еманюел Лоран илюстрира теорията за огледалото в своето есе „Като психиатър“. Лакан казва, че егото е въображаемо. Това е измислен образ. Отражението ни в огледалото, както и на други хора, срещащи се в училище, в парка, на работа, на улицата. Лакан определя този наш образ в някой друг като илюзия. Защото огледалното отражение по дефиниция е „не съм аз". Това е образ. Тогава и аз самият съм само проекция.

Да бъркаме своя Аз със своята проекция е донякъде злото на нашия век. В момента има стотици хиляди селфита, публикувани в Instagram (1,082 милиарда активни потребители месечно през 2020 г.) и снимки на лицето ( внимавайте, не е задължително всички да са селфита), които набират 38% повече харесвания.

В социалните мрежи, както и в теорията на огледалото, ние се ръководим от образ, следваме и лайкваме този образа, който е нашето собствено отражение. Такова явление като проследяване от омраза също се вписва в тази посока. Понякога по собствена воля оставаме абонати на акаунтите на онези хора, които ни дразнят, това е така, защото всъщност те са недостатъците на нашата собствена личност.

 В „Домашен живот“ (2013) егото се изразява чрез взаимоотношенията и вселената на всеки персонаж е и източник на страдание. Жените от буржоазията в предградията намират своето социално място в кодексите, които ги заобикалят, в безупречни бели дивани, в асортимент от експертно приготвени кафета Nespresso, в могъщи или образовани съпрузи (често отсъстващи), в блестящи деца с много извънкласни дейности, в изкуствени приятелства с хора, живеещи по същия начин.

А може би в крайна сметка обичаме само себе си? Дали хората, с които разговаряме, ни дават малко по-добро разбиране за това кои сме? Във време, когато социалните медии ни заобикалят с хиляди хора по света, огледалото на другия ни изпраща размазан и/или стандартизиран образ. Егото се оказва в уязвима позиция. По същество - наистина ли знаем кои сме сега? Изглежда, че става все по-трудно да се отговори на този въпрос въз основа на огледалото на Лакан, обобщава Люсил Белан.