За добър успех в училище - повече време сред природата, по-малко пред телефона?

Психичното здраве и успехът на децата в училище могат да бъдат подобрени, като им се осигури повече „зелено време“ сред природата и се ограничи времето, прекарано в зяпане на електронни устройства, сочат нови изследвания.

Преглед на Университета в Аделаида на 186 проучвания установи, че времето, прекарано в гори, паркове и природни резервати, влияе положително както на психологическото състояние на децата, така и на техните академични постижения.
Междувременно времето на екрана - времето, прекарано в гледане на телевизия, компютри или игране на видео игри оказва негативно влияние на психологическото здраве, включително ръст на психически заболявания, по-лошо когнитивно функциониране и по-лош академичен успех.

Децата от ниските социални прослойки не са добре представлявани в тези академични изследвания, което вероятно значи, че проблемът може да се окаже доста по-сериозен от очакваното.

„Децата и юношите с по-лошо социално положение биха могли да прекарват повече време пред електронни устройства и да имат по-малък достъп до природата в своите квартали“, каза Тасия Осуалд от Университета в Аделаида, Южна Австралия.
„Психологическите последици от прекомерното време, прекарано пред екрана, изглежда, са по-лоши за тези деца, докато психологическите ползи от зеленото време, изглежда, са по-големи за тях."

Разпространението на психичните заболявания сред децата и юношите се увеличава в световен мащаб и по-специално депресията и тревожността са водещи причини за намалено качество на живот сред подрастващите.


Преживяванията на депресивни и тревожни симптоми в детска и юношеска възраст създават повишен риск от лошо психично здраве в зряла възраст, което предполага „трайни последици", казват експертите.
Често се твърди, че времето, прекарано от децата сред природата, може да подобри тяхното научно разбиране, да събуди сетивата и да предложи психологическа почивка.

Други изследвания предполагат, че дори само поставянето на снимки на дървета и зеленина може да повлияе на психологическите резултати - дори самото пространство да не се промени.
Осуалд и нейните колеги изследователи основават своите констатации на 186 предишни проучвания за психичното здраве и академичните постижения на децата и юношите и прекараното им време пред екрани, сред природата или и двете.

От прегледаните проучвания повечето (114) били само за екранно време, 58 били само за „зелено" време, като само 14 съдържали елементи и от двете.
Прегледът събира доказателства за оценка на връзките между времето на екрана, времето сред природата и психологическите резултати за малки деца (под 5 години), ученици (5 до 11 години), ранни юноши (12 до 14 години) и по-големи юноши (15 до 18 години) .

Като цяло дългото време, прекарано пред екрана, се свързва с неблагоприятни резултати в психичното здраве и академичните постижения.


Докато времето, прекарано сред зеленина, е свързано с добри психологически резултати. Като цяло то би могло да компенсира последиците от дългото висене пред екрана.
Следователно природата може да се се окаже начин за подобряване на психичното здраве на младите в ерата на широкоразпространената употреба на технологии.

Осуалд казва, че все още е трудно да се разбере дали само дълготрайното взиране в екраните, липсата на прекарано време сред зеленина или пък комбинацията от двете са отговорни за влошеното психично здраве на децата и юношите.

„Повече изследвания в тази посока биха ни помогнали да разберем дали трябва да съсредоточим усилията си върху намаляването на времето пред компютри, телевизори и други устройства сред подрастващите, или просто увеличаването на времето сред природата би било от полза за тяхното психично здраве, въпреки времето, прекарано пред екрана."
Много изследвания на екранно време са свързани с по-стари форми на технологиите - телевизия, видео игри и компютри, твърди Осуалд.


Следователно бъдещите изследвания трябва да започнат да се фокусират върху психологическите ефекти на преносимите устройства като смартфони и таблети.
Те съдържат богато разнообразие от приложения, които всъщност биха могли да помогнат за психичното здраве и, както е доказано по време на карантината, академични задачи.
Психичните заболявания в детството или юношеството носят последствия върху психичното здраве през целия си живот.

„Така че превенцията е ключова и идентифицирането на влияния, които увреждат или помагат на психичното здраве, е особено важно за младите хора“, казва Осуалд.

„Предоставянето на доказателствата на родители, учители, изследователи и на самите млади хора може да им помогне да разберат последствията от прекомерната употреба на електронни устройства."
Родителите не трябва непременно да тълкуват прегледа като знак да ограничат достъпа на децата си до технологиите, според професор Дам Тил Уайкс, експерт по психология в Кингс Колидж Лондон, която не е участвала в изследването, публикувано в ПЛОС УАН.
„Зависи как децата прекарват като цяло времето си, а комбинация от различни дейностти, е това, от което се нуждаят повечето от тях“, казва тя.
„Това може да бъде спасителен пояс за подрастващите, които се нуждаят от някаква социална подкрепа, дори ако това отвлича вниманието от т.нар. семейно време.“

Предишни проучвания също са използвали измерване на „достъп на децата до зелени площи“ въз основа на това колко близо са до парковете и полетата в региона.

„Проблемът е, че семействата, които живеят по-близо до зелени площи, се различават по много начини от тези, които живеят в градски условия“, казва психологът по развитието д-р Сам Вас от Университета в Източен Лондон, който също не е участвал в проучването.


„Невъзможно е да сме сигурни, че разликата е във времето, прекарано сред природата.
По същия начин семействата, в които децата прекарват повече време пред екраните, се различават по много различни начини от семействата, в които децата го правят по-малко - и е невъзможно да сме сигурни, че това не е един от тези други фактори, които всъщност оказват влияние върху психологическите резултати.
Това е много сложен въпрос, на който учените трябва да отговорят.“


Съществуват и много различни дефиниции за това какво всъщност представлява това „време пред екрана" и дали е положително или отрицателно.

Например по време на карантината поради коронавируса се оказва че игрането на игри и социалните мрежи са помогнали на децата да поддържат връзка с приятели, което е от съществено значение за доброто психично здраве.

„Много психолози биха се съгласили, че няма смисъл да се опитваме да ограничим употребата на устройства - казва д-р Вас. - Най-важната задача е да се увеличат възможните ползи, които можем да извлечем от работата с тези устройства, като същевременно се минимизират всички потенциални вредни ефекти и влияния.“


Предишни изследвания твърдят, че децата, които растат, чувствайки се близо до природата, са по-щастливи и са по-склонни да станат екологично отговорни в сравнение с тези, които страдат от „разстройство с дефицит на природата“. Този термин е измислен от американския писател Ричард Лув, който твърди, че децата са все по-изолирани на закрито и са „уплашени от горите и нивите“ от медиите и училищата.