„Лаленце се люлее“: малки лазарки ходят из Вършец и наричат за здраве и берекет

Живи са традициите в курортния град Вършец. Те се съхраняват и се предават от поколение на поколение. Днес е Лазаровден – един от най-чаканите, най-тачени български празници, който поставя началото на целия обреден цикъл, свързан с Възкресението, и е следван от Цветница и Великден.

Ритуалът „лазаруване“ се почита тук от незапомнени времена, из целия град ходят лазарки с окичени с цветя кошнички, влизат в домовете на жителите, наричат за здраве, берекет, плодородие и дълголетие. Според народните вярвания словото, изречено на този ден, има магическа сила, затова всички много им се радват, даряват ги с яйца, гощават ги с бонбони и сладкиши.

„Лаленце се люлее....“ – запяват малките лазарки от Вършец с нежните си гласчета, влизайки в гостоприемния дом на Савка Серафимова – председател на пенсионерски клуб „Чинари“. Хващат се за ръце и започват да танцуват, припявайки „Ой, Лазаре, Лазаре“. А наоколо, въпреки дъжда и хладното време, в цветните лехи на двора наистина се е ширнало цяло пролетно море от пъстри цветя – лалета, зюмбюли, нарциси.

В дома на семейство Серафимови днес са членовете на пенсионерския клуб и съседи, дошли да се порадват на красивите лазарки.

Децата са от клуба по интереси „Минало незабравимо“ към Детска градина „Слънце“. Ръководители са предучилищните педагози Таня Иванова и Латинка Миронова, а участниците в клуба, чиято цел е съхраняване на българския бит, традиции, обичаи и култура, са децата от четвърта подготвителна група.

Когато преди четири години те за пръв път започват да се запознават с традициите, фолклора и обичаите на предците, са едва в първа група, само на три години.

Народните носии на някои от малките лазарки са ушити собственоръчно от тяхната учителка Таня Иванова, което е още едно доказателство за ентусиазма и патриотичните чувства на ръководителите и членовете на детския фолклорен клуб.

През есента на миналата година Пенсионерски клуб „Чинари“ и клуб „Минало незабравимо“ към ДГ „Слънце“ официално подписаха Меморандум за сътрудничество и съвместна дейност, чрез който опитът и мъдростта подават ръка на бъдещето и младостта. А неофициално – тази традиция започва преди три години, като децата редовно гостуват на пенсионерския клуб, декламират стихчета, пеят песнички, танцуват народни хорá и съвременни танци в етно и диско аранжимент, рисуват и поднасят картички за различни празници и поводи, заразяват всички със слънчевите си усмивки и се чувстват много щастливи сред милите баби и дядовци, които ги обгръщат с внимание и любов. А възрастните хора много им се радват и ги гощават с домашни вкусотии и лакомства, сътворени от сръчните им ръце, разказват им сладкодумно истории от близкото ни минало, учат ги на мъдрост, предават им своя житейски опит.

„В нашия клуб учим децата още от ранна възраст да почитат българските празници, да се гордеят, че са българи, да уважават възрастните и да са преди всичко добри хóра“, споделят след пресъздаването на ритуала „Лазаруване“ учителките Таня Иванова и Латинка Миронова.