Защо французите ядат жабешки бутчета?

Французите започват да ядат жабешки бутчета по време на Стогодишната война с Англия (1337-1453 г.), а причината е тривиална - обикновените хора просто нямало с какво да залъжат глада си, освен с жаби, охлюви и лучена супа. По-късно, през XVI век, жабешките бутчета се превръщат в изтънчен деликатес.

Деликатното месо, наподобяващо на вкус нещо средно между риба и пиле, се цени в страната и до днес и се смята за национална гордост.

През ХХ век класическите рецепти на бутчетата (например „Провансал" - с чесън) стават популярни по целия свят. Вариации на рецептата са измислени в Белгия, Германия, Китай, Тайланд и САЩ, но Франция си остава потребител номер едно на жабешките бутчета!

Първоначално това ястие се появява в район, който сега се нарича Оверн-Рона-Алпи. Тук има много реки, езера и потоци. Дъждовният регион е чудесно място за улов на жаби.

Основният ядлив вид жаби е Pelophylax kl. Esculentus – най-често срещаният в Европа, който е  хибрид между жаби, живеещи в естествените вирчета, и тези в изкуствените езера. Видът произхожда отпреди 5000 години.

През 1977 г.  френското Министерство на земеделието забрани масовия улов на земноводни - за това бяха отпуснати само 15 специални дни в годината. По това време един от най-големите износители на жаби е бившият Съветски съюз, а уловът е бил главно в делтите на реките Волга и Днепър. Жабите са били предназначени за износ за Франция и Италия.

Днес готвачите предпочитат месестите американски жаби-бикове (Rana catesbeiana), тъй като теглото на възрастните индивиди достига 500 грама. В азиатските страни специално се отглеждат хибридни породи за кулинарни цели, които се доставят в Европа.

Разбира се, навсякъде приготвят този деликатес по свой начин, но основата на рецептата е неизменна и до днес.