Датски пристанищен оператор купува железопътната компания на Панамския канал

Линията, дълга 47 км, която се простира по протежение на канала, беше съвместна собственост на канадската компания Pacific Kansas City и американската Lanco Group. Приходите ѝ за миналата година са около $ 77 милиона, плюс $36 милиона EBITDA (печалба преди лихви, данъци, преоценка и амортизация).

Придобиването на железопътната артерия „представлява атрактивна инфраструктурна инвестиция в региона, съобразена с нашите основни услуги за интермодално движение на контейнери“, казват пред Reuters от ръководния екип на Maersk APM Terminals.

Канадската Pacific Kansas City не разкри условията на сделката, но посочи, че продажбата ще ѝ позволи да се съсредоточи върху основните си активи в Канада, САЩ и Мексико. Сделката определено е „трън в очите” на администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп, който от първия ден на мандата си заяви, че САЩ искат да поемат контрола на Панамския канал, за да намалят нарастващото чуждестранно присъствие, конкретно на Китай.

Panama Canal Railway Company, която е рехабилитирана в началото на века, в момента пренася около 300 000 контейнера годишно, при рекорден обем превози през 2023 - 2024 г., когато сушата удари корабния транзит. Именно тогава Maersk започва да работи с железницата, която обслужва и пътнически влакови композиции между Колон и Панама Сити.

Panama Canal Railway Company функционира от 1850 г., осигурявайки жизненоважен товарен маршрут много преди изграждането на водния път. ЖП-инфраструктурата преминава към администрацията на Панамския канал при построяването му, но е занемарена, достигайки през 90-те години до загуби от $ 4 милиона годишно. Железницата е модернизирана и превърната в печелившо предприятие от досегашните ѝ собственизи Pacific Kansas City и Lanco Group.

Миналия месец и Хонконгската CK Hutchison се съгласи да продаде ключови пристанища в района на Панамския канал на група, водена от BlackRock (BLK.N), една от най-големите мултинационални инвестиционни корпорации. Сделката облекчи донякъде натиска от страна на Тръмп, но все още не е финализирана, тъй като Китай атакува подписването ѝ, подклаждайки съпротивата на Тръмп срещу присъствието на Пекин в „задния двор” на САЩ.