Глобализацията не е това, което беше

Предприетите мерки и ресурсите, мобилизирани от правителствата в усилията за овладяване на вируса и намаляване на смъртните случаи, могат да бъдат сравнени само с усилията на много фронтове по време на Втората световна война. Отново е глобален конфликт, този път срещу невидим, но смъртоносен враг. И във война първата жертва е „нормалният“ начин на живот и свободи, на който се основава и сегашната ни версия на глобализация. За щастие това е война, в която човечеството като цяло се бие от една и съща страна, като има срещу нея общ враг.

В тази война глобализацията се счита за съучастник на врага, поне отчасти. Вирусът се появи в една част на света и чрез пътуване бързо премина към всичките четири краища на света за няколко месеца. Глобализацията също се оказва инхибиращ фактор в отговорите на правителствата, тъй като на глобализираната система не може да се разчита да доставя медицинско оборудване и материали на конкретна държава и в същото време да се е преместила в евтина юрисдикция и да продава на най-висока цена.

Правителственото планиране при извънредни ситуации се разпадна, тъй като линиите за доставка пресичат границите, които се затварят като медицинска предпазна мярка. Разчитането на доставчици на медицински услуги и услуги от частния сектор, включително логистика, изисква допълнителни усилия и разходи за (повторно) изграждане на мрежи за доставка в страната, които могат да бъдат само „частно-публични партньорства“, дори ако държавата мобилизира механизми за реагиране при извънредни ситуации и дори въоръжените сили.

По един или друг начин развитите страни като че ли спират врага да напредне отвъд. В крайна сметка ще видим кой модел работи по-добре: по-ограничителният за континентална Европа или първоначално по-спокойният за Великобритания, например. 

За щастие досегашният отговор беше координиран до известна степен (поне по отношение на медицинската част) чрез компетентен многостранен орган - Световната здравна организация (СЗО). Това е един от елементите на глобализацията, който се оказва положителен - дори националистическите лидери с неохота го признаха. Има извлечени поуки от предишни спешни медицински ситуации, като например при ТОРС и Ебола, които сега се прилагат. А медицинската общност по света за щастие говори същия език, който е езикът на лечението.

Някои други елементи на глобализацията, които показаха своята полза по време на тази криза, са социалните медии и телекомуникациите като цяло. Чувството за общност, което е от решаващо значение в трудни времена, може да бъде изразено подкрепящо от безопасно разстояние чрез телефонно обаждане, видеоконференция, размяна на съобщения, разпространение на шеги (макар и обратното, разпространението на фалшиви новини, които също могат да заблудят или да предизвикат паника). 

Неволен положителен ефект от тази война е намаляването на емисиите на парникови газове и на замърсяващите частици поради затварянето на фабрики и цялостното намаляване на икономическата активност; но това се очаква да бъде краткотрайно.

Някои първоначални уроци вече могат да бъдат извлечени от това, което вече сме преживели. Те трябва да бъдат приложени, но може да изискват дългосрочни, драстични промени в модела на глобализация, който светът практикува досега. Ето няколко примера:

- Реорганизация на държавното планиране при извънредни ситуации, за да се осигурят непрекъснати линии за доставка на медицински и други важни материали, с акцент върху готовността и устойчивостта на гражданската защита, като се гарантира способността на общностите да издържат на шокове, разчитайки на близки източници. 

- Плавно интегриране на частни услуги с обществени в случай на извънредна ситуация, за непрекъснато осигуряване на ключови доставки, споменати по-горе, но също така на храни и други предмети за оцеляване - както и телекомуникации и логистика - в услуга на общността, а не за максимизиране на печалбата.

- Преопределяне на приоритетите на икономическата дейност и публичните инвестиции към устойчиви, по-малко замърсяващи и по-малко консумиращи ресурси дейности, с акцент върху сигурността и благосъстоянието на хората с гарантирано хранене, надеждни здравни и социалноосигурителни системи и почтени стандарти на живот за всички.

- Подновено уважение и инвестиции в многостранността и системата на агенциите на ООН, които свързват специализирани общности по света, като лекари и здравни министерства чрез СЗО. 

Резултатът може да не е толкова положителен за повечето политически институции като ООН или ЕС, например, но е необходимо да се преосмисли как функционират те и какво ръководство се очаква да осигурят при извънредни ситуации (морално, обединяващо). Също така не е ясно каква е била или трябва да бъде добавената стойност на G7, G20 и други организации с ограничено членство.