Как нашият шумен свят съкръщава живота ни

Толкова сме свикнали с шума, че не забелязваме как съкращава живота ни - влияе на здравето на сърцето, ускорява сърцебиенето, причинява диабет тип 2, и дори деменция, казва пред ВВС проф. Шарлот Кларк от Лондонския университет „Сейнт Джордж”, описвайки ситуацията като „криза в общественото здравеопазване”. 

Тялото ни реагира зле и на кучешки лай или шум от съседско парти в ранните часове на деня. Успокоява ни само веселата глъч от детската площадка. Проф. Кларк казва че е така, защото в процеса на еволюционното ни развитие сме развили рефлекса да реагираме емоционално на звуците. 

Реакцията ни не е по-различна от тази на праисторическия човек, който се впускал в бяг, чувайки приближаването на препускащ хищник. Днес „хищниците” по улиците са други, но рефлексът на телата ни е останал същия - „лулсът се ускорява, нервната система се активира и започва да освобождава хормони на стреса“, плюс че чуваме и когато спим, и тялото ни реагира, обяснява проф. Кларк.

Транспортът – трафик, влакове и самолети – е основен източник на раздразнение, но също и звуците, които свъзваме с приятно прекарване – например, страхотно парти, на което се радваме, докато съседите ни вероятно скърцат със зъби.

Представите ни за лукс изключват шум, но това не винаги е постижимо. Жилище на четвъртия етаж в историческия център на Барселона с изглед към „Саграда Фамилия” може да звучи привлекателно, но обитателка на такъв апартамент не е съгласна. 

Пред ВВС тя споделя, че е била хоспитализирана два пъти с болки в гърдите и определено смята, че шумът променя тялото ѝ, предизвиква стрес и вреди на здравето ѝ, така че смята да се премести от квартала, в който мнозина биха счели за привилегия да живеят.

Според д-р Мариа Форестар, всяка година в Барселона се случват около 300 инфаркта и 30 смъртни случая само заради шума от трафика, който е също толкова опасен, колкото замърсяването на въздуха, но много по-трудно приемаме, че ни вреди по същия начин. 

Цифрите за Европа са 12 000 ранни смъртни случая годишно и милиони случаи на силно нарушен сън, повишена раздразнителност и дори нарушено психично здраве. Решаващото количесто шум за здравето на сърцето е 53 децибела и колкото повече средата ни ги надхвъля, толкова повече са рисковете за здравето. Нещо повече – 53 децибела е „дневната доза”, през нощта, когато трябва да спим, се нуждаем от още по-тиха среда. 

Най-опасен е шумът от трафика, тъй като най-широк кръг хора са подложени на влиянието му. Д-р Натали Мюлер от Барселонския институт изследва ефекта от улици за пешеходци в центъра на каталунската столица. Тя казва, че в тези оазиси е отчела намаляване на пулса и значително по-малко потене. Според д-р Мюлер, намаляването на шума в Барселона с 5% до 10% би предотвратило около 150 преждевременни смъртни случая годишно. 

Дака, Бангладеш, е един от най-бързо развиващите се мегаполиси в света, но вече е рекордьор по нива на шума. Художникът Момина Раман Роял спечели прозвището „самотния герой“, се опитва да насочи общественото внимание към проблема чрез своите мълчаливи протести. Всеки ден той стои на оживено кръстовище около 10 минути, въоръжен с голям жълт плакат, който предупреждава шофьорите да не използват клаксоните на колите си, които в Дака са „огромен проблем”. 

Сиеда Ризвана Хасан, правителствен съветник по въпросите на околната среда, казва пред ВВС, че е „много притеснена“ от въздействието на шума върху здравето, и особено шумът на клаксоните, типични за столицата на Бангладеш. Правителството предприема наказания срещу шофьорите, които ги използват, провеждат се разяснителни кампании, вземат се и мерки за по-стриктно прилагане на съществуващите закони.

Решенията на проблемите с шума са трудни, сложни и предизвикателни – но трябва да ги намерим, започвайки дори на лично ниво, като си осигурим поне няколко часа тиха среда дневно, защото по думите на д-р Масрур Абдул Куадер от университета на Бангладеш, шумът е „коварен тих убиец и бавна отрова“.