Белият дом покани „ключови европейски лидери” в мирните преговори за Украйна

Изглежда поканата е провокирана от контрастъпката на Макрон, отбелязва Euronews, предвид двете извънредни срещи в Париж с представители от ЕС и НАТО, които френският президент свика паралелно с разговорите на американската и руската делегации в Рияд

Според медиите, тези разговори не са стигнали до конкретни решения, но с основание се смята, че са стъпка напред във формирането на единен отговор срещу сближаването на Москва и Вашингтон, наред с опасенията, че Тръмп може да постигне споразумение без гаранции за сигурността на Украйна и Европа. 

Като реакция, поканата на Белия дом към Макрон и Стармър беше обявена в сряда вечерта, непосредствено след втората среща в Париж, с участието на 19 държавни ръководители от ЕС. 

В публикация в акаунта си в Х/Twitter френският президент обобщи резултатите от срещите. По думите му, ЕС, както и съюзнически държави като Канада, Исландия и Норвегия са убедени „в необходимостта от увеличаване на разходите за отбрана и сигурност“. 

Подчертавайки единната позиция на Франция и нейните партньори, Макрон посочва, че всички те желаят „траен и солиден мир” в Украйна и решения в интерес на нападнатата страна, както и  „в наш собствен интерес”

Формулирайки основните позиции на ЕС по отношение на мирните преговори, Макрон посочи две основни изисквания: Украйна винаги да участва в тях и правата ѝ да се зачитат, и мирът да бъде придружен от стабилни и надеждни гаранции, включително и за европейската сигурност.

Политическите наблюдатели припомнят, че позицията, изразена от Макрон, съвпада с информацията от тристранната му срещата с Володимир Зеленски и Тръмп в началото на декември, още преди американският президент да втсъпи в длъжност. 

Колкото до резултатите от срещата между представителите на САЩ и Русия в саудитската столица Рияд, анализатори отбелязват, че дискусията в голяма степен звучи не толкова като мирен план, а по-скоро като опит на Русия да се отърве от наложените ѝ санкции поне от страна на САЩ. 

В отговор, в навечерието на третата годишнина от началото на руската агресия,  27-те държави-членки на ЕС обявиха своя 16-ти пакет санкции срещу Москва.

Мерките включват. забрана на вноса на необработен руски алуминий и блокиране движението на още 73 танкера от т. нар. руски сенчест флот, чрез който Москва се опитва да продава петрола си. По този начин общо 150 руски танкера нямат достъп до европейските пристанища. Мярката се отнася и до собствениците, операторите и капитаните на плавателните съдове.

Освен това още 13 руски банки ще бъдат изключени от международната банкова система SWIFT, а 8 руски медии ще загубят лицензите си да излъчват в Европа.