От днес Париж е столица на изкуствения интелект

Сред участниците са технологични лидери от Google, Mistral AI. Nvidia, Mozilla, IBM и други, наред с високо политическото присъствие като премиера на Индия Нарендра Моди, вицепрезидента на САЩ Джеймс Дейвид Ванс и еврокомисаря по технологичния суверенитет Хена Виркунен.

Срещата в 125-годишния дворец Grand Palais няма да се фокусира върху популярните мрачни прогнози относно използването на технологията, а ще разгледа възможностите на ИИ в области от обществен интерес - глобални регламенти в използването на ИИ и приложението му в медицинското лечение, иновациите, културата и ежедневните удобства.

Наред с това, една от основните теми „извън протокола” несъмнено ще бъде чатботът на китайската компания DeepSeek, който разтърси сектора, пускайки своя по-евтин и енергийно по-ефективен модел.

След успеха на DeepSeekAI няма как да бъде подминат и въпросът за ИИ с отворен код. Технологични лидери поясняват, че „най-важното” е да не се повторят грешките, допуснати в самото начало на социалните медии, така че днес е трудно да се овладеят, а този труден опит да се приложи към ИИ, започвайки „от нулата”. 

Като начало това включва намирането на баланс между патентованите модели на ИИ и тези с отворен код, участието на обществото в дебата по използването на технологията и определянето на етични параметри в силно конкуретния технологичен пазар.

Един от най-важните аспекти на срещата в Париж е скромният напредък на Европа в областта на ИИ, предвид огромните инвестиции на Китай и САЩ в тази област. Според носителя на Нобелова награда Дарон Ацемоглу, европейският подход към ИИ би бил много по-успешен, ако ЕС демонстрира не само регулации, но и компании, които ги спазват. 

Без да отрича „пътят на OpenAI или Anthropic“, проф. Ацемоглу пледира за път, който е „по-прочовешки и по-загрижен за безопасността и неприкосновеността на личния живот”, път който не концентрира цялата мощ, данни и ресурси на ИИ  „в ръцете на само няколко играчи”.

От 2 февруари са в сила първите разпоредби на Закона за изкуствения интелект на ЕС, които включват редица забрани: законът не допуска социално оценяване, извличане на материали от интернет, използване на видеонаблюдение с цел създаване на бази данни за разпознаване на лица, вредна манипулация, базирана на ИИ и пр.

Поетапното приложение на европейското законодателство предвижда още от август да се задействат и задълженията за прозрачност при обучението на ИИ-моделите. От своя страна технологичните компании очакват „изчистени регламенти”, които не ги поставят в ситуацията „да редят пъзел, чиито елементи непрекъснато се променят”. 

По последни данни около 3 милиона европейски предприятия използват ИИ технологии – цифра, съзвучна с плановете на Европейската комисия за „цифрово десетилетие” в ЕС. За да се случи то обаче, европейците се нуждаят от значително по-добри дигитални умения, казват експертите и се надяват срещата на върха в Париж да отвори широко вратите за масово, достъпно обучение, което да позволи на гражданите на ЕС да се възползват максимално от възможностите на ИИ-технологията.

Използвайки източници на Аssociated Press, YouTobe излъчва срещата директно.