Януари отново чупи температурни рекорди

През последните 15 години глобалното време се е затоплило около два пъти по-бързо, отколкото в предходните четири десетилетия. Януари 2025 г. не прави изключение, потвърждава Европейската климатична служба „Коперник” и други учени, отбелязвайки по-малко, но все пак ускорено затопляне.

В световен мащаб януари 2025 г. е бил с 0,09°С по-топъл от предишния „най-горещ” януари на 2024 г., изчисли „Коперник”. Причините за този по-умерен ход на температурите нагоре обаче са спорни. 

Досега за основен двигател на климатичните промени се смятаха парниковите газове, натрупани в земната атмосфера от изгарянето на въглища, петрол и природен газ, Но и естественият ход на температурните промени не действа според очакванията, казват от Европейската метеорологична агенция.

Големият природен фактор, определящ глобалните температури, обикновено е естественият цикъл на промени в екваториалните води на Тихия океан. Когато централната му част се затопли повече, инициира циклона Ел Ниньо, източник на по-високи температури. Този природен феномен определи и 2024 г. като най-горещата в историята на климатологията. 

През януари, след дълги периоди на високи температури, водите на Тихия океан започват да се охлаждат, довеждайки антипода на Ел Ниньо – Ла Ниня, циклонът с тенденция да намали глобалното затопляне. Очаквайки този установен цикъл, миналия месец климатолозите прогнозираха, че 2025 г. няма да е толкова гореща като 2024 г. или 2023 г.

Но моделът тази година не се повтаря и температурите след Ел Ниньо не отбелязаха бърз спад,. Това обаче не е задължително знак, че 2025 г. ще бъде новата най-топла в историята, казат учени. Според авторитети в климатологията, периодът 2024 – 2025 г. ще отбележи забавяне в глобалното затопляне. 

Според учените, макар и малките резултати са последствия от редица мерки, които човечеството предприе, в т.ч. разпоредбите в корабоплаването, които доведоха до намалено замърсяване със сяра. Това позволи част от слънчевата светлина да се отразява далеч от земната повърхност, намалявайки ефективно въздействието на глобалното затопляне.

Сред климатолозите има и обратни мнения. Едни се позовават на факта, че наблюденията са твърде малко, за да се определят като постоянна тенденция към по-бавно затопляне, или да се приемат за слуайност. Според други, макар и по-малко, повишаването на температурите остава в рамките на прогнозираните модели,  характеризиращи епохата на глобалното затопляне