Защо ЕС лиши Унгария от € 1.04 милиарда

Тази сериозна финансова подкрепа е част от „политиката за сближаване” на ЕС, като условието за страните-бенефициенти е да се придържат към демократичните ценности и върховенството на закона. Този механизъм на обвързване беше въведен през 2020 г. и улесни изключително много спирането или изтеглянето на средства от държавите членки, в случай че не се съобразяват с демократичните принципи, припомня в анализа си Тhe Сonversation.

През 2022 г. механизмът беше приложен срещу Полша и Унгария, но докато новото правителство във Варшава постигна размразяване на блокираната сума от около € 136 милиарда, средствата, предназначени за Унгария, в размер на около € 30 милиарда останаха блокирани. 

От идването си на власт през 2010 г. унгарският премиер Виктор Орбан осуетява широк кръг европейски инициативи. Вътрешната му политика е белязана от въвеждането на различни репресивни мерки, които засилват позициите на партията му ФИДЕС, както и неговата лична власт. Нещо повече – Орбан дори е обвиняван, че за тези цели използва пари от еврофондовете. 

„Чадър” на това поведение известно време даваше принадлежността му към групата на мощната Европейска народна партия (ЕНП) в Европейския парламент. Това позволи на Орбан да развие позицията си на популист и евроскептик, като същевременно използваше максимално средства от Брюксел. През 2021 г. обаче съюзниците му се разграничиха от неговото поведение и той напусна групата на ЕНП, опитвайки се да разиграе печелившите си карти като блокира редица решения на ЕС. 

Все пак през декември 2023 г. ЕС размрази € 10,2 милиарда от кохезионни фондове, предназначени за Унгария, но все още задържа повече от € 20 милиарда „унгарско” финансиране. Доклад на Европейската комисия от юли 2024 г. отбелязва, че под натиска на обстоятелствата правителството на Орбан е направило някои реформи, но все още системно пренебрегва независимостта на съдебната система и медиите. 

Въпреки усилията на Орбан да се презентира като политик от световна величина, посещавайки Москва и Пекин, докато  Унгария предстедателствваше ЕС, той не успя да освободи допълнитилна част от замразените фондове за страната му. 

Последното спиране на сумата от € 1.04 милиарда е по-скоро технически въпрос - замразените средства се изтеглят автоматично на части, две години след налагането на санкцията. Но мярката идва да покаже, че без промени Унгария може да загуби окончателно останалите средства. 

Ще може ли Европейската комисия да поддържа този строг подход или би го смекчила под натиска на националните правителства, особено с оглед на възхода на популистките и крайнодесни партии в страните от ЕС? 

И да, и не, тъй като засега съмишленици на Орбан не доминират европейските структури. Той може би разчита на топлите си връзки с Доналд Тръмп, но поне за момента няма индикации, че новият президент на САЩ ще се ангажира с такъв тип подкрепа. Ако се опита да го направи обаче, би потвъдил идеята за глобален популистки алианс, подхранена в последните дни и от посещението на италианския премиер Джорджа Мелони в Мар а Лаго.

Самият Орбан реагира гневно на спирането на средствата и отново размаха коза си за националното вето, заплашвайки да го използва още по-агресивно. Но при крехката икономическа позиция на Унгария не е ясно доколко би могъл да спечели, затъвайки в последователна конфронтация. 

Междувременно унгарската опозиция и изгряващият ѝ лидер Петер Маджар обявиха, че те са политическата сила, способна да „отключи“ милиардите еврофондове, които все още се дължат на Унгария. Очаква се това да бъде и лозунгът на опозиционерите при следващите избори през 2026 г., докато ЕС се ангажира твърде осезаемо с вътрешнополитическите процеси в Унгария.