Пет години след появата на COVID - какво знаем за пандемията?

Преди повече от пет години група хора в Ухан, Китай, се разболяха от неизвестна болест, причинена от неизвестен вирус. Започналата пандемия, разкри дълбоките неравенства в здравните системи и промени отношението ни към контрола над нововъзникващите смъртоносни вируси, отбелязва Euronews.

SARS-CoV-2 все още е с нас, въпреки че е по-малко смъртоносен, но се развива, което означава, че учените трябва да го следят отблизо – макар че все още не знаят откъде идва. Най-вероятно е циркулирал сред прилепите, както други коронавируси, но засега е потвърдена само появата му на пазара за животни в Ухан и първите заразени хора там в края на ноември 2019 г.

Вероятно така е възникнала първата епидемия от подобен вирус (SARS) в началото на 2000-те години, но за вируса SARS-CoV-2 и COVID-19, тази теория не е доказана. Няколко лаборатории в Ухан събират и изследват коронавируси, което подхранва подозрението, че една от тях е „изпуснала” SARS-CoV-2. Трудно е да се подреди подобен научен пъзел, дори при най-добри обстоятелства – а се смята, че Китай не разкрива всички факти. 

Тази седмица Световната здравна организация (СЗО) отново призова Пекин да сподели повече данни, наричайки прозрачността „морален и научен императив, който ще помогне да се предотвратят бъдещи епидемии и пандемии” или поне светът ще ги посрещне по-подготвен. Мнозина обаче смятат, че истинският произход на пандемията може да остане неизвестен дълги години, ако изобщо някога се разкрие.

Не е разкрит и реалният брой смъртни случаи. Пред СЗО са докладвани над 7 милиона жертви, макар че реалният им брой се оценява на поне три пъти повече. Особено уязвими са по-възрастните хора, които формират и по-голям дял от хоспитализациите и жертвите. 

По-малко от година след като Китай идентифицира вируса, здравните власти в САЩ и Обединеното кралство разрешиха ваксините, произведени от Pfizer и Moderna. Този кратък срок стана възможен благодарение на открития, спечелили Нобелова награда, които доведоха до създаването на така наречените mRNA ваксини. Същевременно действа и по-традиционната ваксина на Novavax, както и други опции в някои страни.

Ваксините не са перфектни, макар че доказано вършат добра работа за предотвратяване на тежко заболяване, хоспитализация и смърт и в много голяма степен са безопасни, предизвиквайки рядко сериозни странични ефекти. Но защитата им започва да отслабва след няколко месеца, дори при по-лека инфекция. Продължават усилията за разработване на ваксини от следващо поколение, като целта е по-безусловно блокиране на инфекцията.

След първоначалния вариант на SARS-CoV-2 се появиха и мутации на вируса, обозначавани с букви от гръцката азбука - алфа, бета, гама, делта и омикрон. Със силно заразните си свойства Delta предизвика много опасения през лятото на 2021 г., докато в края на ноември не се появи омикрон, който се разпространяваше много бързо, но причиняваше по-леко заболяване – според учените, заради изградения имунитет, включително чрез ваксинирането.

Възстановяването след COVID-19 обикновено изисква няколко седмици, но някои хора развиват т. нар. „дълъг ковид”. Симптомите му включват постоянна умора, когнитивни затруднения, сърдечносъдови проблеми, ставни и мускулни болки, наред с други неразположения. Не е ясно защо само някои от преболедувалите развиват продължаващото състояние. Нивата му намаляват и според проучванията, ваксинацията може да намали риска.

Не е ясна и причината за дългия COVID, което усложнява лечението. При изследвания все по-често се откриват остатъци от SARS-CoV-2 в телата на някои преболедували, дълго след първоначалната инфекция, но това не обяснява всички случаи на дълъг ковид. В заключение, „Не можем да говорим за COVID в миналото, тъй като все още е с нас“, казва шефът на СЗО Тедрос Гебрейесус.