Професия Trouble-shooter - човек, решаващ проблеми

Знаете ли, че има такава професия - Trouble-shooter. Същността на работата е, че тези хора летят по света и решават проблеми. Всякакви проблеми, на всякакви хора. Обикновено - големи корпорации, по-рядко на физически лица.

В тази професия в света има не повече от 100 души. Някои получават до 100 000 долара на час, а графикът им е планиран за месеци напред.

Тези хора имат висока делова репутация. Клиентите буквално си ги предават от ръка на ръка, криейки ги от конкурентите си. Те имат само една реклама - стопроцентов резултат. Грешка е изключена.


За да се разбере по-добре същността на тяхната работа, ето няколко примера за това как действат Trouble-shooters.

В Америка имало две големи фирми, които публикували ежемесечни справочници тип „жълти страници“. Пазарът бил тесен за тях, използвал се черен PR, дъмпинг и взаимни „кражби" на специалисти. Нищо обаче не помагало.
Обикновено всички офис служители си купували двата справочника наведнъж, без наистина да мислят кой е по-добър или кой по-лош. Между другото, и двата справочника съдържали една и съща информация.

Затова едната от тези компании си поканила такъв специалист, който да им реши проблема. Той вникнал в ситуацията, замислил се и казал:

„Следващия месец публикувайте справочника в по-малък формат и за да съдържа същото количество информация, той трябва да е малък, но по-дебел." 

Той получил хонорара си и си тръгнал, а конкурентната фирма фалирала след няколко месеца...

Каква е уловката в случая?

Когато справочниците били с един и същ формат, те стояли в офисите като колода карти, но когато единият се оказал голям и плосък, а вторият - малък, но дебел, тогава във всеки случай ще поставите малкия върху големия...

И в края на месеца ще разберете, че сте използвали само горния, а големият така и не бил отварян. И така, защо бихте похарчили един долар за това, ако в малкия има всичко?

Втори пример

В централния офис на фирма за производство на маратонки стотици мениджъри си блъскали главата над невъзможна задача. Викат Trouble-shooter, очертават проблема: Започнахме да правим маратонки в някои от най-бедните страни в Африка.

Изчислихме всичко предварително, изградихме фабрики, обучихме персонал, разходите трябваше да са ниски, но след това се сблъскахме с неочакван проблем: местните работници в нашите фабрики безмилостно крадат готовите продукти.

Цели села, млади и стари, носят маратонки на цена, сравнима с годишния им доход...

Опитахме се да наемем повече местни пазачи, но положението само се влоши - пазачите и техните семейства също обичат маратонки. 

Ако докараме собствени охранители, то себестойността ще се вдигне значително.

Trouble-shooter попитал какво се иска от него. Отговорили му, че трябва да измисли как кражбите да бъдат сведени до нула, без да се харчат много пари за охрана на фабриките.

Специалистът, разбира се, не разбирал нищо от технологията за производство на обувки, но за разлика от стотиците топ мениджъри, които я разбирали, той знаел как да погледне на всеки проблем от съвсем различен ъгъл.

След известно време той дал отговор:

Трябва да произвеждате отделно левите и десните маратонки - в различни страни...