Съветите на психолога: Как да опазим децата от стреса покрай COVID-19

В навечерието на възможна втора вълна от COVID-19 психолози споделят няколко съвета как да помогнем на децата си да преминат през тази пандемия с възможно най-малко негативни последици, пише LaPresse.

„От нас, възрастните, зависи да обясняваме нещата  по начин, съобразен с възрастта на детето, и също така да се сдържаме малко да коментираме в негово присъствие неща, които ни нервират, свързани с вируса, като например загуба на работа или някакво семейно неблагополучие. Виковете на паника „Ааа! Не пипай това!" в магазина също не помагат никак", казва д-р Жан-Франсоа Шикоан от СНU Sainte-Justine пред LaPresse. И допълва: „Този „малък хроничен страх", насаден в някои деца, е вреден.”

Да живеем значи на първо място да напомняме по-често на децата, че са здрави, че е страхотно да могат да се учат („да не възприемаме училището като място, където ще бъдат заразени, а като една възможност, за да тръгнат в някаква нова посока”), да развием интереса им към изкуствата, културата, околната среда.

„Ако постоянно сме заети да мислим, че вирусът ще ги атакува, че ще затворят училищата, тогава ние не можем да стигнем до по-високите нива на пирамидата на Маслоу, т.е. да им помогнем да развият талантите си, да изграждат отношения с други хора, да намерят смисъл в живота”, разказва още д-р Шикоан.

Как да предпазим децата? Разбира се, никой съвет не може да бъде еднакво подходящ за всички, защото определящи са и характерът, темпераментът, индивидуалността. Въпреки всичко могат да се очертаят няколко общи насоки:

Предучилищна възраст

Децата в тази възраст живеят в настоящия момент и се адаптират лесно. Нашият стрес им влияе, затова е добре да се опитаме да поддържаме, доколкото е възможно, стабилна семейна среда с придържане към рутината и да избягваме непредвидените промени. „Можем дори да обясним на децата, че това е едно приключение, в което има приятни и неприятни моменти”, съветва Софи Леру, психолог в CHU Sainte-Justine.

Училищна възраст

При децата между 7 и 12 години можем вече да подходим по по-логичен начин. На тях не е нужно една инструкция да се повтаря по 1000 пъти. Родителят трябва да им обясни как да спазват физическа дистанция или да носят маска в магазина, но непрекъснатите почти истерични напомняния да не се доближават много до някой човек или да не докосват нещо по-вероятно ще навредят. Родителите трябва да се опитат да избягват крайности. Когато детето изразява притесненията си, понякога имаме рефлекса да отвърнем с „всичко ще се оправи“, вярвайки, че така ще го успокоим, но в действителност това по-скоро ще накара детето да се почувства все едно не е било чуто. Посрещнете емоциите на детето без омаловажаване, без съдене и след това се опитайте заедно да намерите решение.

Тийнейджъри

Тук е още по-важно да се избягва прекаленият контрол, защото това може да провокира тийнейджъра да реагира екстремно. Обсъждайте и анализирайте заедно новите информации около вируса и не забравяйте да си позволявате от време на време забавни моменти и повече чувство за хумор. Тийнейджърите наистина ще оценят това.