През 2024 г. 92,1% от домакинствата в България имат достъп до интернет в домовете си

Достъп до интернет

През 2024 г. 92,1% от домакинствата в България имат достъп до интернетв домовете си. Запазва се тенденцията за ежегодно нарастване на домакинствата с достъп до глобалната мрежа, като в сравнение с предходната година относителният им дял се е увеличил с 3,6 процентни пункта.От домакинствата, живеещи в градовете, 94.,% разполагат с интернет връзка, а при тези, живеещи в селата, относителният дял е 84,3%, като за десетгодишен период разделението по местоживеене намалява значително - от 29,6 на 10,4 процентни пункта. 

Фиг. 1. Относителен дял на домакинствата с достъп до интернет по местоживеене

Югозападният районeс най-висок относителен дял на домакинства с достъп до интернет (95,5%), а с най-нисък е Югоизточният район - 88,6%. Домакинствата с деца използват по-активно глобалната мрежа, като 98,4% от тях имат интернет връзка спрямо 89,9% за домакинствата без деца.

Основната причина, поради която домакинствата нямат достъп до интернет в домовете си, е липса на умения за работа с интернет (3,6%), а 3,5% посочват, че нямат необходимост (интернет не е полезен, интересен и т.н.). За 1,2% от домакинствата разходите за достъп (оборудване, абонамент и др.) са твърде високи.

Използване на интернет

През 2024 г. 81,9% от лицата на възраст между 16 и 74 навършени години използват интернет всеки ден или поне веднъж седмично на работа, вкъщи или на друго място. Делът на хората, които никога не са сърфирали в интернет, намалява до 9,3%.

Най-активни потребители на интернет са учащите (96,7%) и лицата с висше образование - 94,5%, както и младите хора във възрастовите групи 16 - 24 и 25 - 34 години - съответно 93,9 и 95,4%. Все повече възрастни хора се възползват от възможностите, които предоставя глобалната мрежа, като за петгодишен период относителният дял на лицата на възраст 65 - 74 години, които сърфират редовно, е нараснал повече от два пъти. 

Потребителите най-често използват глобалната мрежа с цел комуникация, като 71,4% посочват, че извършват телефонни или видео разговори по интернет (чрез приложения, като Viber, WhatsApp, Skype, FaceTime, Messenger, Snapchat, Zoom, MSTeams, Webex), 65,0% участват в социални мрежи (Facebook, X, Instagram, Snapchat, TikTok и др.), а 64,9% разменят съобщения в реално време (чрез приложения като Viber, WhatsApp, Messenger, Snapchat, Skype, Discord, Telegram). Най-голямо разделение по пол се наблюдава при търсенето на информация за здравето, като 47,4% от жените са използвали глобалната мрежа за тази цел, при 32,0% от мъжете.

Електронно управление (е-управление)

През 2024 г. 31,8% от лицата използват глобалната мрежа за взаимодействие с административни органи и публични институции. В сравнение с предходната година относителният им дял се е повишил с 2,1 процентни пункта.

Хората с висше образование се възползват по-често от услугите на електронното управление (64,4%), при едва 6,1% за населението с основно и по-ниско образование. По възраст най-висок е относителният дял на лицата, взаимодействащи онлайн с административни органи и публични институции, във възрастовата група 35 - 44 години (45,5%), а най-нисък при тези на възраст 65 - 74 години (12,0%). Жените използват предлаганите онлайн услуги от администрацията повече от мъжете - съответно 32,9 и 30,6%. 

Българските граждани използват електронното управление най-често с цел  достъп до лична информация, съхранявана от административни органи и публични институции - 19,4%. Най-малко (1,5%) подават жалби или искове онлайн.

При взаимодействието с електронното управление, гражданите най-често се сблъскват с технически проблеми на уебсайтовете или в приложенията на административните органи (19,9%), а 12,1% отбелязват, че уебсайтовете са трудни за използване и разбиране, указанията не са ясни и процедурите не са добре обяснени. 4,9% срещат проблеми, свързани с използването на средство за електронна идентификация при заявяване на услуга от административен орган или публична институция.

Електронна търговия

През 2024 г. 49,8% от лицата пазаруват онлайн за лични цели, като за петгодишен период относителният им дял се е увеличил с 18,9 процентни пункта. Жените пазаруват онлайн повече от мъжете - съответно 51,6 и 47,9%. Най-активни при закупуването на стоки и услуги по интернет са хората с висше образование (74,2%), както и тези на възраст 25 - 34 години (72,0%).

Най-много са пазарувалите по интернет в Югозападен и Северен централен район - съответно 59,7 и 52,4%, а най-малко - в Югоизточен район (39,3%). Наблюдава се значително разделение при използването на електронна търговия по местоживеене, като 54,3% от градското население пазарува онлайн, при 36,9% за живеещите в селата.

Стоките и услугите, които най-често пазаруват потребителите по интернет, са:

• дрехи, обувки и аксесоари - 78,9%;
• настаняване (от хотели, туристически агенции, туроператори) - 38,0%;
• транспортни услуги (напр. билет за автобус, влак, самолетен полет, таксиметров превоз) - 34,8%;
• козметика, продукти за красота и здраве - 32,7%;
• спортни стоки (без спортно облекло) - 32,7%;
• доставки от ресторанти, вериги за бързо хранене, кетъринг - 32,0%;
• билети за културни или други събития - 29,3%;
• абонамент за интернет или мобилна телефонна услуга - 24,8%;
• битова електроника и домакински електроуреди - 20,8%;
• компютри, таблети, мобилни телефони и аксесоари за тях - 20,7%.

Интернет на нещата (Internet of Things)

През 2024 г. 50,8% от лицата използват за лични цели „умни“ устройства и системи, свързани с интернет, като най-активни са хората с висше образование(75,6%), както и тези на възраст между 25 и 34 години - 69,1 %. Мъжете използват такива устройства и системи повече от жените - съответно 52,1 и 49,5%. 

Най-често използваното „умно“ устройство е смарт телевизорът, което използват в ежедневието си 45,1% от хората, а 25,4% притежават смарт часовник или фитнес гривна. Свързани с интернет домакински електроуреди, като прахосмукачка-робот, хладилник, печка, кафе машина и др., използват 6,5% от лицата.

Основните причини, поради които лицата не използват интелигентни устройства и системи, са:

• липса на необходимост - 38,8%;
• твърде висока цена - 11,9%;
• не знаят, че съществуват такива устройства и системи - 5,7%;
• липса на умения за използване на такива устройства и системи - 5,0%.

ИКТ и околната среда

През 2024 г. почти половината от хората (45,1%) пазят стария си мобилен телефон или смартфон в домакинството, a 20,3% го продават или подаряват. В пунктза събиране и рециклиране на електронни отпадъци предават неизползваните си телефони едва 6,4% от лицата, а 3,1% ги изхвърлят без рециклиране.

При вземане на решение за покупка на мобилен телефон, смартфон, таблет или настолен компютър екологичните характеристики, които хората считат за важни са: 

• енергийна ефективност - 8,2%;
• възможност за удължаване на живота на устройството чрез покупка на допълнителна гаранция - 6,5%
• еко-дизайн - 4,1%;
• схема за обратно приемане, предлагана от производителя или продавача - 3,8%.

Все пак за по-голямата част от потребителите (68,4%) при покупка на електронни устройства определяща остава цената, а за 50,9% са важни марката, дизайна или размера. Техническите характеристики (параметри на твърдия диск, скорост на процесора) на устройството са от значение за 39,2% от хората.