Румъния избра отново евроатлантическия път

Този резултат е реванш за социалдемократите, след като лидерът им Марчел Чолаку остана трети на президентските избори миналия уикенд. Дясноцентристката Национално-либерална партия (PNL) е с около 14.5%, докато реформаторите от Съюз за спасение на Румъния (USR) имат 11.9%. 

Още три партии преминават необходимия праг от 5%, за да влязат в парламента: крайнодясната S.O.S Румъния, Демократичният алианс на унгарците в Румъния и малко известната дясна Партия на младите хора, които печелят съответно 7,5%, 6,5% и 6,2%.

При това съотношение, евроатлантическите сили имат мнозинство в бъдещия парламент, но очевидно вървят към коалиционно правителство, както беше досега. Умерените и крайно антиевропейските сили оформят силна опозиция, макар че след победата на крайния националист Калин Джорджеску на първия тур на президентските избори миналия уикенд, разчитаха на по-силно представителство. На балотажа на 8 декември той ще се изправи срещу кандидката на USR Елена Ласкони.

Анализатори смятат, че именно изненадващо високият резултат на Джорджеску е единият от факторите, който не само провокира 42%  избирателна активност (повече отколкото на изборите през 2020 г.), но и стресна румънците, насърчавайки ги да препотвърдят евроатлантическия си път.

Допълнителен сигнал за този изборен резултат е и пресният пример на Грузия, чието ново националистичеко правителство миналата седмица замрази преговорите за присъединяване на страната към ЕС и я хвърли в яростни протести, които трети пореден ден не спират, съпътствани от сблъсъци с полицията, арести и ранени от двете страи. 

Мотивирани от тези обстоятелства, румънците потвърдиха проевропейската си ориентация, въпреки че отразиха и общоевропейската тенденция със засилените позиции на националистическите и крайно десни политически формирования.