Копенхаген се подготвя за „дъжд, който пада веднъж на 100 години”

Градската компания за водоснабдяване HOFOR взема мерки това да не се повтори,  пише Euronews..

На 20 м под земята кипи работа: изгряжда се тунелът Kalvebod Brygge Cloudburst. С дължина от 1.3 км, съоръжението може да поеме до 10 000 куб. м. вода в случай на внезапни екстремни валежи, при които градската канализация не може да се справи. И дори да се напълни, помпената система на тунела го „източва” в крайбрежните води само за 10 минути.

„Изграждането на тунел разбира се, е огромна цена, но бездействието също има огромна цена“, казват специалистите от HOFOR. Строителството на скъпия проект е започнало през пролетта на 2020 г. и по план трябва да завърши до 2027 г. 

Въпреки огромните разходи, изчислени на около € 6 милиарда, създателите на тунела Kalvebod Brygge Cloudburst са убедени, че „алтернативата може да бъде по-скъпа”. Предвид променящия се климат, те очакват не само повече дъжд на годишна база, но и повече екстремни метеорологични ситуации с внезапни поройни дъждове. 

За да посрещне подобни валежи, освен Kalvebod Brygge Cloudburst, в Копенхаген работят по още около 300 проекта. Основната им цел е локално управление на дъждовната вода, вместо прилива ѝ в канализацията.

Такъв проект е Sankt Kjelds Plads – парк, който действа като гигантска зелена гъба, за да улови и задържи дъждовната вода. Идеята е отговор на един от най-големите проблеми в градоустройството – огромните циментирани и бетонирани площи, които не допускат дъждовната вода до почвата.

„Преди шест години тук щяхте да видите голямо кръгово кръстовище, широки пътища, много асфалт. Но решихме да го трансформираме, за да обработва дъждовната вода“, обясняват от общинския Отдел за адаптационно планиране. 

Те се доверяват както на досегашните си наблюдения, така и на прогнозите на Междуправителствения панел по изменение на климата (IPCC), според които през следващия век Копенхаген трябва да е готов да поеме 30% повече валежи, плюс внезапните дъждовни порои. Проектите, по които работят, са замислени така, че при наводнения да защитят гражданите, инфраструктурата и сутеренните етажи. 

Скорошно проучване, публикувано в сп. Nature, оценява глобалните щети от изменението на климата на около € 36 трилиона - приблизително шест пъти повече от разходите за мерки, които да ограничат глобалното затопляне до два градуса по Целзий. Повишаването на морското равнище, съпътстващо климатичните промени, е особен риск за крайбрежните градове. За да спасят икономиките си, разходите им до 2050 г. може да достигнат € 950 милиарда.