Римляните са изобретили рециклирането

Като същински професионални инженери, римляните са били изключително напредничави във всичко, което строели. Подовото отопление и акведуктите, които можели да пренасят водата с километри, са били само малка част от чудесата на древния свят.
Сега се оказва, че те са били също толкова напреднали дори в изхвърлянето на боклука си. Ново проучване откри, че римляните са били невероятно рециклиращо общество. 
Американският професор Алисън Емерсън е част от големия екип, който работи в Помпей – римския град, който бил разрушен от изригването на вулкана Везувий през 79 г. н.е.




Снимка от 1942 г. показва древния боклук, натрупан високо покрай градските стени на Помпей

Те стигнали до извода, че огромните купчини боклук, които на пръв поглед просто са били изхвърлени отвъд градските стени, всъщност са били „подготвителни места за циклите на повторна употреба“, пълни с материали, които можели да се използват за строежа на сгради, като например за запълване на основите.
Емерсън казва: „Установихме, че поне част от града е била построена с помощта на боклука. Тези купчини не са извън стените му, защото населението е искало да се отърве от него. Напротив, боклукът е бил събиран и сортиран, за да бъде препродаден в самия град.“
Почти цялата външна стена от северната страна на града била отрупана с боклук, като някои от купчините достигали височина от няколко метра. Въпреки че повечето купчини боклук били разчистени в средата на XX век, много преди те да станат обект на научния интерес, такива камари се намират и днес.


Когато пространството около Порта Ночера било разкопано от археолозите в средата на XX век, боклукът е покривал пътищата и е бил натрупан високо във и около сградите

Проф. Емерсън казва, че тези купчини по-рано се смятали за руини вследствие на сериозно земетресение, поразило Помпей около 17 години преди изригването на вулкана, но съдържанието на купчините не наподобявало отломки от природно бедствие. Сред тях имало типични градски отпадъци като керамични отломки, плочки и мазилка, които в огромни количества се превръщат в ценен строителен материал.

„Първоначалната ни идея беше, че всичкият този боклук е в резултат на това земетресение, развалини, които са били изчистени и захвърлени извън града - казва Емерсън. - Докато работех извън градската зона на Помпей, ми се стори много странно, защото виждах, че градът наистина се простира извън стените в предградията… Така че не виждах смисъла да го използват като сметище.“

Заедно с колегите си археолози Стивън Елис и Кевин Дикус от Университета на Синсинати, Емерсън проучила как е построен древният град чрез научен анализ, който открил разликите между боклука и почвата и проследил движението на боклука до окончателната му повторна употреба.
Емерсън казва, че макар да има спорове относно боклука в света на римляните, последното изследване дава безпрецедентни подробности за това как той е бил събиран и рециклиран: „Това, което направих, е да проследя пътя му.“


Руините на днешен Помпей и планината с вулкана Везувий в далечината зад него

„Събирате боклука си… той се мести или в изоставени парцели в града, или в голямата си част е изнасян в откритите пространства извън града, където лесно е можел да бъде събран в много големи количества. Именно това го е правело ценен, подобно на съвременното рециклиране. Боклукът става ценен, когато е много.“
Емерсън допълва: „Разликата в почвата ни позволява да видим дали боклукът е бил генериран на мястото, където е бил намерен, или е бил събран от другаде, за да бъде използван повторно и рециклиран.“ Тя отбелязва, че някои от стените в Помпей включват материали като парчета от плочки и амфори или парчета хоросан и мазилка – точно като материала, открит на местата за рециклиране. „Почти всички такива стени са получили последен слой мазилка, който да крие бъркотията от материали вътре.“
Проф. Емерсън, която преподава класически изследвания в университета „Тулейн“, Ню Орлиънс, ще включи най-новите изследвания в бъдещата си книга „Живот и смърт в римското предградие“, която предстои да излезе от Oxford University Press.
Тя казва, че днешната обработка на отпадъците се основава на отстраняването им от ежедневието ни: „В по-голямата си част не ни интересува какво се случва с нашия боклук, стига да бъде отнесен надалеч.“



Вулканът Везувий, разрушил Помпей при изригването си през 79 г. н.е., е активен и до днес

„Това, което открих в Помпей, е съвсем различно поставяне на приоритетите – отпадъците да се събират и сортират за рециклиране.
Помпейците живеели много по-близо до боклука си, отколкото повечето от нас биха намерили за приемливо, не защото в града липсвала инфраструктура и жителите не си правели труда да управляват боклука си, а защото системите им за управление на градските райони били организирани според различни принципи - споделя Емерсън. - Този факт има значение за съвременната криза на боклука. Страните, които най-ефективно управляват отпадъците си, са приложили определена версия на този древен модел, като приоритизират превръщането му в нещо полезно, а не просто отстраняването му.“