Интелигентни прозорци на бъдещето, създадени от изследователи в БАН

Околната среда и опазването й са водещи теми в последните години и иновациите в архитектурата веднага се включват, за да предоставят алтернативни начини за опазване на природата. Един проект включва конструкция, при която интелигентни прозорци се превръщат в колектори на слънчева енергия. В София изследователи и архитекти обединиха усилията си, за да създадат тези интелигентни прозорци.

Вътре в прозорците има непрекъснат поток от смес от дестилирана вода и гликол, който служи като антифриз. Използвайки слънчеви клетки, прозорците абсорбират слънчевата радиация и я превръщат в топлинна енергия за отопление на интериора на сградата.

Миглена Николаева-Димитрова е физик от Българската академия на науките (БАН). Тя казва, че „предимството на използването на течности вместо въздух вътре в стъклото е, че водата е по-плътна, така че поглъща инфрачервената светлина в по-широк диапазон“. Учените от европейския изследователски проект използват експериментален павилион, за да тестват ефективността на системата.

Температурата и влажността се наблюдават постоянно в сградата, за да се види дали енергията може да се произвежда и използва дългосрочно или при много различни климатични условия.

Техническият асистент в БАН Красимир Живачки казва, че това включва много подробен мониторинг. „Измерваме температурата вътре в прозорците. Измерваме я на всеки 20 сантиметра, започвайки от пода и след това се изкачваме нагоре. По този начин знаем как топлината се разпределя във всеки прозорец. И така, в края това, което знаем, е какво захранваме през прозореца и какво излиза от прозореца."

Технологията е разработена в Мадрид, където учените искат системата за интелигентно остъкляване с воден поток да осигури енергийна ефективност, а не просто да действа като прозрачен изолатор. Така че системата трябва да може да максимизира слънчевата топлина през зимата и да избягва прегряване през лятото.

„Ако външната температура е твърде ниска, можем да спрем потока на вода - обяснява Хуан Антонио Ернандес Рамос, професор по цифрови анализи и компютърни науки в Universidad Politécnica de Madrid. - Слънцето загрява водната камера между стъклата и прозорците стават по-горещи. Ако външната температура е висока или ако вътре в сградата температурата вече е комфортна, можем да включим водния поток, за да разпределим енергията на други места в сградата."

Учените смятат, че технологията може да помогне за проектирането на така наречените почти нулево енергийни сгради на бъдещето. Изследователите казват, че технологията на системата вече е готова за разширяване до индустриално производство.

„Идеята е да има сгради, които да намалят максимално енергийните си нужди, като същевременно произвеждат топлинна енергия. Това е нашето решение за подобряване и максимизиране на нетния баланс на енергия, от който се нуждае всяка сграда“, казва Белен Морена Сантамария, архитект в Universidad Politécnica de Madrid.