Утре Франция гласува

Мнозина обаче си задават въпроса дали този привидно демократичен жест отговаря на очакванията на французите за реална демокрация? Макрон разпусна твърде внезапно френския парламент на 10 юни, отменяйки обществения дебат по важни за французите теми и постанови предсрочни избори – най-категоричният израз на пряка демокрация.

Но какво ще стане с така лансирания от него „новаторски демократичен процес”, ако крайнодесният Национален сбор на Марин Льо Пен или левицата спечелят мнозинство в бъдещия френски парламент?

Може би предвиждайки това, още преди провала му на изборите за Европейски парламент, Макрон се захвана предпазливо с упражнения по пряка демокрация и дори обеща да облекчи условията за иницииране на референдуми. В общи линии обаче, експериментите му се оказаха разочарование за гражданите, които не промениха мнението си, че вижданията им не се вземат под внимание. Дали Макрон нямаше да си спести това, ако бе навлязъл по-дълбоко в опита си за пряка демокрация? 

Същевременно броят на местните референдуми във Франция расте, но резултатите им нямат обвързващ характер за властите. Анализатори смятат, че страната не е готова да премине към следващото ниво - инициирани от гражданите референдуми по въпроси от национално значение. Според политолозите, страната е разединена, политическият климат е твърде конфликтен, а консенсусът не се цени, с други думи, френската политическа култура не е готова за пряка демокрация. 

Предвид разгорещените политически страсти, мнозина се опасяват, че до референдум могат да стигнат абсурдни идеи като връщане на смъртното наказание или пълно спиране на имиграцията. В същото време и крайнодесни, и крайнолеви тръбят, че гласът на обществеността остава нечут.

Обявявайки предсрочни избори, Макрон опроверга това. В обръщение към французите той заяви, че е разрбал сигнала им и чрез изборите осъществява волята им. Най-оптимистичните политически наблюдатели смятат, че разпускайки парламента, той връща на французите тежестта на думата им и съживява френската демокрация. 

Критиците му казват, че този „едноличен ход” на Елисейския дворец е по-скоро политически преврат, който елегантно ще позволи на засилващата се десница „да вади кестените от огъня”, нагърбвайки се с бюджета, доходите, цените, престъпността, сигурността, миграцията, социалните противоречия и пр. и пр., т.е., с управлението. А е почти правило, че всеки, който се захваща с управлението на Франция, почти мигновено става непопулярен. 

В същото време Еманюел Макрон остава президент на страната до 2027 г. От изборите утре и следващата неделя зависи дали той ще поеме повече ролята на наблюдател на политическите процеси в страната, или отново ще намери начин да държи лостовете на управлението. 

Французите обичат да казват, че на първия тур се гласува със сърцето, на втория - с главата. Така че ако утре покажат подкрепата си за определен кандидат, на 7 юли по-скоро ще циментират провала на друг. Трябва да се признае, че френските популисти успяха да яхнат тази вълна.