1000 души живеят на скала, по-малка от футболно игрище

Обкован в ламарина, приличен на костенурка сред повече от 68 000 кв. км вода, в езерото Виктория стърчи остров Мигинго. Тук на площ, по-малка от половин футболно игрище, две националности се опитват да живеят поне в относителна хармония. Всичко започва преди повече от три десетилетия, когато се появяват съобщения, че рибари на въпросния остров при изворите на река Нил, печелят три до четири пъти повече от колегите си по бреговете на езерото. 

Уловката? Освен доходоносния и изобилен нилски костур, който сега е изключително търсен, остров Мигинго се намира точно до границата между Кения и Уганда и данъчното облагане се превръща в нескончаем спор между двете страни. 

В началото на 90-те години на миналия век, когато остров Мигинго все още е обитаван от птици, змии и плевели, смелите рибари опъват тук палатки и строят колиби, докато угандийската полиция и кенийските морски пехотинци издигат националните си знамена на острова. 

С бума в търсенето на нилски костур и износа му за милиони долари, населението на острова расте, въпреки продължаващия спор чий е. Рибарите от Кения пристигат тук с лодка за два часа, докато тези от Уганда – за 18, което според някои слага край на спора, пише The Epoch Times. 

В крайна сметка са сключени приятелски споразумения и сега рибари и от двете страни ловят риба на Мигинго. През 2009 г. тук живеят 130 души, но според последни доклади на малката скала са натъпкани между 400 и 1000 души. 

Тези цифри означават, че хората на Мигинго трябва да са толерантни един към друг. В земя, където юрисдикцията е под въпрос, общността пише свои закони, а хората живеят заедно и си създават хармония, тъй като „Всички сме африканци”, казват местните жители. 

Предприемаческият дух на острова процъфтява. Сред мрежата от ламаринени бараки има супермаркети, аптека, барове, публични домове, импровизирано казино на открито, бръснарници и приемни пунктове за риба – местните казват, че всеки на острова има собствен бизнес. Един от най-доходните е с товарните лодки, които превозват улова на рибарите и това понякога им струва 80% от стойността му. 

Мирът на остров Мигинго витае между две гледни точки: кенийците твърдят, че кенийският костур се размножава в по-плитките води на Кения и следователно рибата им принадлежи. Угандийците пък с право претендират, че ценната риба се въди в дълбините, смятани за общи, макар да признават, че островът несъмнено е кенийски. Управляван сега съвместно от двете нации, Мигинго се стреми да решава мирно „най-малката война“ в Африка.

И докато правителствата оспорват претенциите си, рибарите често се питат докога ще могат да държат властите далеч от острова и от поминъка им.