СЗО бие тревога: всяка година милиони хора умират заради в неетични бизнес практики

Това се казва в първия по рода си доклад на Световната здравна организация (СЗО) за въздействието на търговските практики върху разпространението на хронични незаразни болести и свръхсмъртността, която причиняват. Според експертите, огромният дял от мрачната статистика се пада „напълно или частично” на няколко мощни индустрии – тютюневи изделия, алкохол и силно преработени храни, плюс няколко неочаквани сектора - бебешки млека, медицинска апаратура и фармацевтични продукти.

Докладът на СЗО се аргументира основно със съществуващата статистика Global burden of disease за 2021 г., с епидемиологични проучвания и маркетингов анализ на продажбите на цигари, алкохол, силно преработени храни и други продукти, водещи до хронични заболявания.

Текстът на документа е доминиран от изрази като „коварен маркетинг” и „измама на потребителите”, плюс „активно пренебрегване” на ограниченията, които СЗО отдавна препоръчва на националните правителства. В тази връзка медицинските експерти призовават за по-агресивни мерки спрямо посочените сектори и твърдо противодействие на лобирането в тяхна полза. 

Безспорен факт е, че 90% от смъртните случаи в Европа са причинени от хронични неинфекциозни заболявания като сърдечно-съдови и онкологични болести, хронични респираторни заболявания и диабет. Авторите на доклада дебело подчертават, че над 61% от тези животозастрашаващи състояния не са възникнали случайно, а са причинени от добре известни рискови фактори - използването на тютюневи изделия, употребата на алкохол, консумацията на храни и напитки с твърде много сол, захар, преработено месо и трансмазнини.

Авторите на доклада остро осъждат маркетинговата стратегия за масова продажба на такива продукти и „особено вредния мит”, че „хората трябва сами да поемат отговорност за собственото си поведение и поведението на своите деца“ – маркетингова позиция, която „връща топката” към личния избор, удобно пропускайки факта, че потребителите нямат нито достатъчно познания, нито време, нито ресурси да го направят.

Към тези вредни пактики докладът прибавя и лобирането в полза на „вредни” индустрии, включително на законодателно ниво, провеждането на обществени кампании, които „перат“ имиджа на тези индустрии, плюс „баналното” нарушаване на правилата за безопасност на труда на работното място. 

Необичаен пример за комерсиализация в ущърб на здравето е неконтролираното разпространение на храни за кърмачета при войни и природни бедствия. Тази помощ е нож с две остриета, защото наред с ползите, „намалява вероятността от кърмене, което увеличава риска от заболяване и смърт сред кърмачетата", посочва докладът на СЗО. 

Авторите критикуват и широкомащабните дарителски акции за адаптирани бебешки млека, изразявайки подозрението, че често пъти подобни кампании са инициирани от съответните производители, за да реализират огромни печалби. Позицията на СЗО е, че нецелесъобразното даряване на детски храни отклонява финансови средства от по-спешни и ефективни мерки.

Друг неочакван пример за комерсиализиране на здравеопазването е разпространението хирургични роботи, които вече 20 години се смятат за една от основните иновации при лечението на рак. 

Според статистиката обаче, технологията практически не доведе до по-добри резултети в сравнение с конвенционалната хирургия. Въпреки това наличието на хирургически роботи се е превърнало в знак за престиж за клиниките - и те ги купуват, хвърляйки „луди пари”, за да привлекат пациенти, без да им изясняват противоречивите предимства на роботизираната хирургия пред конвенционалната.

Друг неочевиден обект на критики от експертите на СЗО са производителите на Covid ваксините - Pfizer, BioNTech и Moderna, които предвиждайки пазарния бум на продуктите си, са изкупили обратно огромна част от своите акции, изчаквайки цената им да скочи. Според СЗО тази практика е „вредна и опасна”, а приходите от нея – „съмнителна свръхпечалба”.

В тази връзка експертите предлагат да се ограничи практиката на обратно изкупуване на акциите във фармацевтичната индустрия и вместо това да се наложат две спешни мерки: „специален социален данък”, задължаващ създателите на ваксини в случаи на пандемия да се откажат от интелектуалната собственост върху препаратите, за да позволят масовото им производство навсякъде по света, и целево насочване на средствата от печалбата за изследване на редки и комерсиално „необещаващи” заболявания, като например пренебрегваните тропически болести.