Светът на киното се сбогува с Анук Еме

Наричана „алтер его” на Федерико Фелини, тя създаде незабравими характери в шедоврите му „Сладък живот” и „8 ½”, но за французите и италианците става безсмъртна с неповторимия образ в лентата на Клод Льолуш „Един мъж и една жена” - неданминатата любовна кинопоезия от 1966 г., която печели два „Оскара”, плюс номинация за Анук Еме за най-добра женска роля. 

Днес заглавията във френските медии не намират друго определение за Анук Еме освен „велика”. Родена е в Париж през 1932 г. като Франсоаз Жюдит Сория Драйфус, в семейство на актьори. Започва да се снима в киното през 1947 г. и до 2019 г. участва в 70 филма, създавайки характерни, силно впечатляващи образи. 

Освен Федерико Фелини и Клод Льолуш, играе главните роли във филми на Жак Деми, Сидни Лъмет, Джордж Кюкор, Жулиен Дювивие и много други велики режисьори. Партньорствата ѝ с Марчело Мастрояни и Жан Луи Трентинян с право се смятат за едни от малкото блесящите екранни тандеми.

Носителка е на „Златен глобус”, BAFTA, „Златна мечка” (Берлин), наградата за най-добра женска роля на фестивала в Кан, наградата „Сезар” и много, много други френски и международни отличия.

В едно от последните си интервюта Анук Еме е лаконична по една тема, която не обича да обсъжда – възрастта ѝ. На въпроса как се справя с отминаващото време, култовата актриса припомня силния си характер с отговора: „Не аз се изправям пред него, времето е този, който трябва да се справи с мен”.

Красива и характерна, деликатна и силна, елегантна и пряма, с финото внушение на загадъчния ѝ сексапил, който я прави „новия тип фатална жена”, Анук Еме завинаги остава голямата дама на френското кино.