Новата учебна година в Италия и Испания: хаос, тревога и заплахи за бойкот от родители

Затворени от 5 март (тези в Ломбардия и Венето, където бяха първите огнища на болестта, даже още от края на февруари), италианските училища ще отворят за първи път от шест месеца, нечувано дълъг срок за страната. Но в Италия цари несигурност и нервност по отношение на новата учебна година. През цялото лято министърът на образованието на Италия Лучия Адзолина държеше в напрежение родители и преподаватели, като обясняваше, че се обмисля въвеждането на „полукласове“ – половината от учениците от класа учат в училище, докато другата половина дистанционно. Невъзможна ситуация на практика, което впоследствие я накара да преразгледа идеята.

Италианското министерство на здравеопазването в момента проучва възможността за закупуване на експресни тестове за училищата. Изследванията ще се провеждат „при възникване на съмнение“. В същото време, според Corriere della Sera, ограниченият бюджет не позволява да се организира измерване на температурата на входа на училищата, така че тази отговорност ще бъде възложена на родителите. При поява на симптоми при някой ученик, той ще бъде изолиран в едно от помещенията на училището и след това предаден на родителите си.

Маските ще бъдат задължителни за всички деца над 6 години.

Испания

Никой в ​​Испания все още не е дал ясен отговор какво очаква учениците през септември. Министерството на образованието уверява, че часовете ще започнат по график.

Изправени пред несигурността, все повече родители обявяват, че са готови да бойкотират новите правила и че няма да изпращат децата си на училище, дори ако това означава да понесат санкции. Колкото повече се приближава началото на учебната година в Испания, толкова повече това движение сред родителите нараства чрез различни асоциации и в социалните мрежи.

Засега според здравния протокол е известно, че училищата ще бъдат длъжни да поддържат дистанция от два метра между учениците. За целта те ще могат да използват всички подходящи помещения за провеждане на часовете, включително библиотеките, физкултурните салони, столовите. Ако няма достатъчно място за всички, приоритет ще се дава на по-малките класове, а по-големите ученици ще преминат на смесена учебна система.

Предвижда се също така да се намали максималният брой ученици в класа до 15 души (в някои места в Испания по принцип те достигат до 50 деца) и да се изолират групите една от друга. Но в Испания има 17 автономни региони и те съвсем не са на едно мнение. В някои от тях искат да увеличат размера на групите от 15 на 25 души, да намалят задължителното разстояние между учениците от два метра на един метър (или дори да се откажат изобщо от това изискване), както и да им позволят да не носят маски в клас. В крайна сметка се стигна до едно национално споразумение поне по една точка: всички ученици над 6 години ще бъдат задължени да носят маска. Мярка, която далеч надхвърля мерките, предприети от съседни държави, като Франция например, където маската ще бъде задължителна само за средното училище, т.е. за децата над 11-годишна възраст, както обобщава El País.

Заслужава да се отбележи, че след като в Испания училищата преминаха към дистанционно обучение през март, се оказа, че 15% от децата не са имали техническата възможност да се свържат с учителите си от вкъщи. „При редовното обучение тази социална разлика се стопява. Това е единственият начин да се гарантират равни възможности“, твърди Мари Кармен Мориляс, ръководител на Мадридската федерация на родителските асоциации.