Шест често срещани навика, които според терапевтите подхранват безпокойство

Безпокойството е нещо като димна аларма, казва Наташа Рейнолдс, психотерапевт в Bloom Psychology & Wellness в Торонто. Детекторът за дим ви предупреждава за опасност от пожар и ви дава време да излезете безопасно от дома си, но може да сигнализира и за напълно безобидни неща – например, забравена в тостера филийка. 

По същия начин действа и „нашият мозък, когато открива заплахи, но може да се задейства и от неща, които възприема като заплахи, без всъщност да са такива", казва Рейнолдс – например, да възприемем грешка в имейл като знак за собствената ни некомпетентност и да решим, че и получателят ще я изтълкува така - ако изобщо я забележи.

Но такива мисли внушават разочарование, затрудняват комуникациите и може дори напълно да блокират дейности, в които решавате, че сте се „изложили”. Това според психолозите, е лош навик № 1 – да избягвате действия, които предизвикват тревожността ви. Всъщност примерът с имейла може и да няма сериозни последствия, но ако например се безпокоите, че може да надхвърлите лимита на кредитната си карта и затова избягвате да го проверявате, лесно можете да изпаднете в сериозен преразход.

Втори лош навик е социалната тревожност, т.е., страх от срещи и общуване, който лесно може да доведе до социална изолация. Обикновено започва лесно – притеснявате се какво мислят хората на партито за вас и си тръгвате след 10 минути. После започвате да си измисляте причини да не ходите на такива срещи и постепенно изцяло започвате да ги избягвате. 

Но разбира се, ако ценим приятелството, е важно да предприемаме социални взаимодействия, дори с риска да ни тревожат, казват експертите. Важно е да си наложите това усилие, и лесно ще се убедите, че ще оцелеете, като същевременно ще се възползвате и от благотворното влияние на социалните контакти.

Трети опасен недостатък е постоянното търсене на увереност чрез обратна връзка с други хора или дори чрез непрекъснато търсене в Goggle на реални или въображаеми здравословни симптоми. Това за известно време може да потуши тревожността ви, но в дългосрочен план всъщност ще ви създаде отрицателна обратна връзка – да търсите одобрение, само за да се чувствате добре.

Четвърти лош навик и причина за тревожност е склонността да се вживявате в катастрофални сценарии – например, че може да припаднете, а околните да не ви помогнат, или че закъснявате с плащането на наема  и незабавно ще ви изхвърлят от жилището ви. Експерти предупреждават, че ако мислите по този начин, е много вероятно именно това да ви се случи. На психологическо ниво това означава да надценяваме ситуацията и да подценяваме способностите да се справим с нея. Най-лошият сценарий обикновено не се случва, но катастрофалното мислене може да ви "убеди", че ще стане.

Друг вреден модел на мислене е негативното самовнушение.  Да си казвате, че не сте достатъчно добри, или че нещо няма да се получи както трябва, е повече от вредно, защото подхранва постоянно състояние на безпокойство. Много често определяме себе си със сурови думи – много по-груби, от тези, които бихме използвали с приятелите и семейството, например.

И последно, можете да подхранвате тревожността си и с непрестанния стремеж да угаждате на другите. Така, поставяйки техните нужди пред своите собствени, си създавате редица неудобства, включително усещане за тревожност. Според психолозите, този навик е особено присъщ на жените – било към партньорите, към семейството, или към децата. 

Експертите казват, че особено трудно се изкоренява навикът да се самопренебрегваме, да приоритизираме желанията и нуждите на всички останали, което може да ни доведе до нежелани ограничения – и съответно да ни постави в безконечна спирала на засилващо се безпокойство. 

Експертите предлагат някои начини да преодолеем тези тревожни навици, придружавани често с чисто физически неразположения като ускорен пулс, потене, трескавост и пр. Съветите им да стабилизираме психиката си включват много разходки и спорт, но преди всичко да осъзнаем, че имаме проблем и да искаме да го преодолеем.

Други подходи са коремно (йогистко) дишане и техники за самоконтрол. Така постепенно можем да овладеем способността си да се дистанцираме от опасенията си, да осъзнаем, че ни вредят и че в крайна сметка не са реалността.

Разбира се, не бива да изключваме и професионалната помощ, тъй като страховете ни може да се окажат по-сложни – нещо като вторични емоции или по-скоро потискане на емоции, които сте сметнали за неприемливи, като например гняв, скръб, избухливост, инертност. В такива случаи професионалната терапевтична помощ е добро решение – разбира се, отново ако осъзнавате, че имате проблем. 

Но психолозите смятат, че чрез психотерапия можем да разберем по-добре емоциите си и постъпките си, т.е., да опознаем себе си. А да откриете подходящия за вас психотерапевт могат да помогнат базите данни като Psychology Today или Inclusive Therapists.