Класиката е модерна: класическата музика „се разбира” с мозъка

Проучване от 90-те години на миналия век, публикувано в сп. Nature, посочва, че само след 10 минути слушане на музика от Моцарт, участниците в експеримента са показали значително по-добро пространствено мислене, отколкото групата, слушала музика за релакс, или тези, останали 10 минути в тишина. Същевременно, многобройни експерименти доказват благоприятното влияние на класическата музика върху пациенти с Алцхаймер. 

Многобрайни експерименти водят до заключението, че слушането на класическа музика или ученето да се свири на инструмент води до по-високи оценки в училище и забавя когнитивния спад. Експериментално е доказано, че при слушането на класическа музика мозъчните функции скачат с 50%.

Според д-р Майкъл Тримбъл, професор по неврология и невропсихиатрия в Лондонския университетски колеж, внимателно подбрани класически музикални пиеси влияят положиелно на пациенти с епилепсия. Мета-проучване, публикувано в Interdisciplinary Science Reviews през 2022 г., показва изключителната ефективност на антиепилептичния ефект на две клавирни сонати от Моцарт (K448 и K545). Слушането им е намалило значително епилептичната мозъчна активност при приблизително 84% от изследваните. 

Доказателство за универсалното въздействие на класическата музика е фактът, че дори немузиканти „усещат” неволните грешки, които понякота изпълнителите на класическа музика допускат. Според изследователите, това се дължи на балансираните структурни пропорции и хармония на музикалната класика. 

Според д-р Тримбъл, класическата музика се развива според „природни правила, и математическа логика”, което носи благотворното ѝ въздействие – за разлика от „непрекъснатото повторение на едни и същи музикални последователности с неясна или банална информация в поп музиката”. Заедно с това произведенията на класическата музика са сравнително дълги. Това, плюс балансираната сила на звука, дава на мозъка достатъчно време и акустично пространство да приеме и обработи богатата информация. 

Друго силно доказателство в полза на класическата музика е установено чрез ядрено-магнитни изследвания на мозъка на класически оркестрови музиканти. Оказва се, че при тях типичното свиване на мозъка с възрастта не само не се случва, но много често дори се констатира увеличаване на определени части от сивото мозъчно вещество. 

Вглъбеното слушане на класическа музика е време на блаженство за хипокампуса – тази част от мозъка, свързана с ключови функции като познанието, памета и емоциите. Международни проучвания показват, че над 80% от хората са плакали, слушайки музика, при 18% просълзили се при гледането на скулпури и 25% при гледането на картини. 

Друго качество на структурата и хармоничния език на класическата музика е че внушава чувство за разрешаване на проблемите – защото мозъкът ни отразява развитието на музикалната пиеса, движено от същата цел – да се разраши конфликтът между музикалните теми в една класическа творба. Това прави музиката особено ефективна при намаляване на стреса и тревожността, често придружени от усещане за извисяване и благодарност – емоции, които силно и положително влияят на благосъстоянието ни.

Музиката и по-специално класическите жанрове, стимулират секрецията на т. нар. хормони на щастието – ендорфини, допамин, серотонин и др. С това учените обясняват и сполучливите срещи по време на концерти. Развитието на формата в класическите музикални пиеси активира безпогрешно и системата за възнаграждение в мозъка, което намалява тревожността и депресията.

За разлика от това, неизменният ритмичен модел на поп-музиката привидно стимулира, но може да внуши и чувство на безизходност и меланхолия, негативни емоции, гняв, враждебност, умора, тъка, напрежение и дори агресия. 

И най-сетне достъпността на класическата музика ѝ позволява да действа и на хора, които не са сред феновете ѝ, но ги увлича подсъзнателно с красота, дълбочина и логика, създавайки чувство на удоволствие, което ни стимулира във всичките ни начинания.