БНБ с прогноза за еврозоната през следващите две години

Предвид голямата несигурност на този етап е рисковано да се прави прогноза за икономическото развитие през следващите няколко години. Най-вероятно няма да видим V-образно възстановяване, заяви г-н Калин Христов, подуправител на БНБ в интервю за money.bg.

Пандемията и наложените ограничителни мерки завариха вече затруднена икономическа динамика в еврозоната. Много икономики там, включително такива с много висок публичен дълг, не бяха разрешили дълбоките си структурни проблеми. С изчерпана в голяма степен парична политика и силно ограничени възможности за фискално маневриране, еврозоната като цяло посрещна COVID-19 в по-лошо състояние, отколкото беше в началото на глобалната финансова криза преди десет години.

Естествената реакция на ЕЦБ беше да осигури повече ликвидност на кредитните институции и да започне още по-големи покупки на активи. Ефектите (или може би негласните цели) на тази политика са най-общо казано две – осигуряване за свръхзадлъжнелите правителства на достъп до финансиране на максимално ниска цена и поддържане на цените на финансовите активи в еврозоната с цел подпомагане на банковите системи там.

Макроикономическата и финансовата картина в България следва симетрично еврозоната. Изходната финансова позиция на страната ни беше добра, най-вече от гледна точка на състоянието на публичните финанси и банковата система. 

През първото тримесечиe на тази година българската икономика все още реализира положителен растеж, докато повечето страни в еврозоната имаха отрицателен растеж. От второто тримесечие обаче вече в пълна степен сме изложени на шоковете, свързани с пандемията, и това проличава особено по линия на външната търговия и сферите на транспорта, туризма, търговията на дребно – важни за България сектори. 

През 2020 г. спрямо 2019 г. дълбочината на спада на икономиката вероятно ще надхвърли спада през 2009 г. спрямо 2008 г. През 2009 г. БВП на България се сви с 3,4%, след като през 2008 г. беше нараснал с 6,1%.

Предоставянето на ликвидност от ЕЦБ на банките в еврозоната, също и  у нас. 

Българската банкова система беше свръхликвидна още преди COVID-19. След това ликвидността бе допълнително увеличена в резултат от мерките, наложени от БНБ през март 2020 г. Ликвидността на банките у нас се очаква още да расте в условията на кризата поради нарастване на спестяванията с предпазна цел вследствие на несигурността и отлагането на потребление и инвестиции.

Последната прогноза на ЕЦБ е от месец юни 2020 г.
Основният сценарий предвижда за 2020 г. икономически растеж от -8,7 процента (при прогноза от 0,8 процента през март тази година) за еврозоната и инфлация от 0,3 процента (при прогноза от 1,1 процента през март). Негативният сценарий предвижда спад на икономиката на еврозоната с 12,6 процента и инфлация от 0,2 %, а оптимистичният – спад от 5,9 % и инфлация от 0,4 процента.

Прогнозираме реалният БВП за българската икономика да се понижи с 8,5% през 2020 г. Спадът на реалния БВП ще се определя главно от спад на частното потребление (принос от -3,4 пр.п.) и инвестиции в основен капитал (принос от -3,2 пр.п.) и в по-малка степен от негативния принос на нетния износ (принос от -2,6 пр.п.). 

Прогнозираме инфлацията на годишна база да се забави до 0,8% в края на 2020 г., което ще отразява същественото поевтиняване на енергийните продукти в съответствие със спада на цената на петрола на годишна база.

Според конструираното вероятностно разпределение около централната прогноза за изменението на БВП през 2020 г., съществува 60% вероятност спадът на реалния БВП през текущата година да е в интервала от -4,1% до -13,1%. 

Детайли по прогнозата са представени във втория брой на Икономическия преглед на БНБ, който по правилата на банката се публикува през месец август.