Изчезването на слънчевия "щит" съвпада с разцвета на живота преди 590 милиона години

Изследователи от университета в Рочестър са открили доказателства, че магнитната защита на Земята е била "изтъняла", когато първите макроскопични животни са се образували през едиакарския период. В статия, публикувана в списание  Communications Earth & Environment, учените предполагат, че флуктуациите в древното магнитно поле на Земята са довели до промени в нивата на кислород, които са били критични за развитието и разпространението на живота.

Още през 2019 г. геофизици, изучаващи магнитни подписи в скали от Канада, съобщиха, че магнитното поле на Земята е отслабнало до най-ниското си ниво преди около 565 милиона години. Това се случва през Едиакарския (геоложки) период, който се свързва с образуването на многоклетъчни организми и който завършва с Камбрийския взрив - рязко увеличаване на броя на откритите фосилни останки.

Британски учени са анализирали кристали от фелдшпат и пироксен от планински анортозит, които са се образували преди 2 милиарда и 500 милиона години. Кристалите съдържат частици, които запазват магнетизация от момента, в който се образуват минералите. Чрез датиране на скалите изследователите начертаха промените в магнитното поле на Земята.

Данните потвърждават, че магнитното поле на Земята по време на едиакарския период е било до 30 пъти по-слабо, отколкото е сега, рекордно ниска стойност, регистрирана на Земята досега. В същото време ултраниската сила на полето се запазва поне 26 милиона години.

Магнитосферата на Земята действа като щит, който предпазва планетата от слънчевата радиация и се смята, че създава благоприятни условия за живот. Но учените предполагат, че слабо магнитно поле в миналото е позволявало на заредени частици от слънчевия вятър да „избиват“ леки водородни атоми и да ги пренасят в космоса. Ако загубата на водород е значителна, в атмосферата се образува повече кислород вместо водни молекули.

Изследователите смятат, че по време на едиакарския период ултраслабото магнитно поле е причинило загубата на водород в продължение на десетки милиони години и е довело до повишено насищане с кислород на атмосферата и повърхността на океана, позволявайки появата на по-напреднали форми на живот. Възстановяването на полето по време на камбрийския период на свой ред позволи животът да процъфтява.