В добронамерена среда хората живеят по-дълго

Изглежда, че са отминали дните, когато това беше просто философски идиом, след като сега науката ни казва: добротата има значение, пише The Epoch Times. Поговорката „Не причинявай на другите това, което не искаш да причинят на теб” може да звучи ненаучно, но без да целят потвърждаването ѝ, учени са стигнали до същото заключение чрез различни тестове в т.ч. за сърдечното здраве, пристрастяванията и дълголетието на нашата ДНК.

Изданието припомня трите ключови изследвания, които извеждат добронамерената среда като едно от условията за дълъг живот в добро здраве. „Първата лястовица” е т. нар. „Ефект на заека”, при който учени установяват, че топлите грижи за дългоухите опитни животни, включително да им говорите и да ги гушкате, т.е., да проявявате любов към тях, са довели до 60% по-малко натрупване на плаки в коронарните артерии на зайци при една и съща храна на тестовите и контролните групи. 

Изследването, публикувано в списание Science, разкрива, че социалната среда действително е фактор при хранене, провокиращо атеросклероза. 

След това експеримент с лабораторни мишки установи, че тези, които са изолирани в лабораторните клетки, са до 19 пъти по-податливи на пристрастяване към морфин, отколкото обитателите на колония от 200 мишки, настанени в т. нар. Rat Park – среда, която имитира сполучливо естествените местообитания на мишките и им позволява общуване.

Ключовият момент настъпва, когато изследвайки механизмите на остаряването и факторите, които влияят на човешката ДНК, през 2009 г. биоложката Елизабет Блекбърн сподели Нобеловата награда по медицина и физиология с Карол Грейдър и Джак Шостак за паралелното им откритие на т. нар. „теломери” – нещо като  защитни капачки на краищата  на нашите хромозоми. 

Смята се, че по-дългите теломери означават по-бавен процес на остаряване, така че доброто им състояние се приема за определящ фактор за дълголетието на хората. В тази връзка в презентацията си за Нобеловия комитет, Елизабет Блекбърн пише: „Освен безбройните генетични влияния, „психологическият стрес, поведенческите и дори хранителните фактори играят роля в здравето на нашите теломери”.

Бележитата австралийска биоложка продължава изследванията си и през 2017 г.  казва пред The Guardian: „Съществува обща тенденция за по-дълги теломери сред хората, които живеят с партньори. Не е така обаче при жени, жертви на домашно насилие. Вероятно това е свързано със стреса от живота им в застрашаваща среда за дълъг период от време”. 

Сега Елизабет Блекбърн изследва причините за по-дългия живот на жените от този на мъжете в глобален план, посочва The Epoch Times. Вече се знае, че като цяло жените са с по-дълги теломери и една от хипотезите на Блекбърн за това е благотворното влияние на промените, настъпващи в женското тяло при бременност и раждане – „но още е рано да го твърдя със сигурност”, казва изследователката.

Така или иначе, започвайки от животинското царство, науката постепенно разкрива, че макар да е субективен фактор с трудно измеримо въздействие, добротата е свързана с доброто здраве и дългия живот – и това е аксиома в безброй човешки общества и култури. И може би след „Ефекта на заека” и мишия рай Rat Park, животът в добронамерена среда и при хората ще стане част от научния подход в пътя ни към дълъг живот в добро здраве.