Световната банка отчита спад на световните цени на зърно заради голямото предлагане

 През април, според анализатори, те продължават да намаляват. Ситуацията на пазара на зърно сега до голяма степен се определя от рекордното предлагане, генерирано, наред с други неща, от Руската федерация и Съединените щати, както и от активния износ на тези и други ключови доставчици. Въпреки това, балансът между търсенето и предлагането може да бъде постигнат още през следващия сезон: прогнозира се, че поддържането на високи производствени обеми ще бъде компенсирано от увеличеното потребление.

Световните цени на някои видове зърнени храни през първото тримесечие на 2024 г. паднаха до най-ниските си нива от три години, сочи априлският преглед на Световната банка. Става дума предимно за царевица и пшеница, чиито цени са намалели на тримесечна база с 11% и 4%, на годишна база съответно с 30% и 25%.

Така, според FAO, през март американската царевица на световния пазар е струвала средно $190,6 за тон (33% по-евтино от преди година), пшеницата - $274,3 за тон (минус 25% към март 2023 г.). Световната банка отбелязва продължаване на „низходящата тенденция” през април.

Сериозен натиск върху цените в момента оказва нарастващото предлагане на зърнени храни и активният им износ. Високите реколти в САЩ, Русия и Европейския съюз доведоха до засилена конкуренция за техните продукти на световния пазар.

Например Руската федерация иска да изнесе около 70 милиона тона зърно тази година (повече от 50 милиона тона пшеница), за да облекчи вътрешния пазар. Международният съвет по зърното (IGC) оценява перспективите за руския износ на 63,3 милиона тона, ЕС - на 47,9 милиона тона, което като цяло съвпада с плановете на Европейския съюз.

Въпреки че износителите са готови да намалят цените, за да изнасят такива количества, търсенето забележимо изостава от предлагането: по-специално, поради високите нива на запасите, покупките на пшеница през втората половина на сезона бяха намалени от нейния ключов вносител, Китай.
 

Според Световната банка украинският износ също оказва натиск за понижаване на цените, чиито високи темпове не са възпрепятствани от прекратяването на „сделката за зърно“ и ограниченията върху вноса, наложени от страните от Източна Европа.

Говорим между другото и за активен износ на царевица. Износът на страната обаче, поради малките си обеми, влияе на световния пазар по-малко забележимо от рекордните американски доставки. Припомняме, че производството на царевица през този сезон се оценява от Министерството на земеделието на страната на 389,7 млн. тона, което е с 12% повече от предходната селскостопанска година.

Растежът се осигурява не толкова чрез разширяване на посевната площ, колкото чрез увеличаване на добива.

На местно ниво цените на зърното, според прогнозите на Световната банка, може да се повишат в близко бъдеще в Европа, което се дължи не само на забраните за доставки от Украйна, които са в сила в някои страни, но и на плановете на ЕС да въведе мита върху зърното от Русия. Да припомним, че и Украйна, и Руската федерация са сред най-големите му вносители в ЕС.

Световната банка прогнозира, че производството на зърно през следващия сезон ще остане на високо ниво (все още няма конкретни прогнози) - същото мнение, припомняме, споделя и ФАО.

В същото време организациите очакват, че ще расте, балансирайки пазарната ситуация и търсенето за тях. Очаква се ръст на потреблението, включително в Аржентина и Мексико, както и, което може да представлява интерес за Руската федерация, в Египет и Китай. Припомняме, че последните са сред ключовите пазари за руската селскостопанска продукция.