Rolex и тайните на успеха

Нова книга, посветена на Rolex, констатира, че „Кралят на часовниците” е завладял света чрез умела маркетингова стратегия. Авторът ѝ Пиер-Ив Донзе е преподавател по история на икономиката в Университета в Осака, Япония, и въпреки известността си не е получил достъп до документи на компанията – както и всички други, опитали се да бъдат биографи на Rolex. 

Архивите на компанията са недостъпни за външни лица, данните за марката са оскъдни и само косвени. Rolex не е регистриран на фондовата борса, няма свой музей нито публикации за историята си, дори не празнува годишнини. „Rolex няма история, сякаш марката е вечна - изцяло извън времето, като мит с почти религиозен ореол”, пише икономическият историк. 

Според него успехът на Rolex се дължи, преди всичко на ловкия маркегинг и неизменната поанта в рекламата на марката - неразривната връзка между часовника Rolex и личния успех.

Историята на Rolex започва с гения на един предприемач и изобретател. Основателят на компанията, германецът Ханс Вилсдорф (1881–1960) остава сирак на 12 години и като млад продава часовници в Англия. Заедно със свой роднина през 1905 г. основава часовникарската компания Wilsdorf & Davis и през 1906 г. я регистрира в Лондон като Rolex SA. 

С амбицията да влезе в световно признатата швейцарска часовникарска индустрия, през 1915 г. Вилсдорф регистрира Rolex в Женева. Мечтата му била да създаде водоустойчив часовник и през 1926 г. Вилсдорф изобретява знаменития модел Oyster,  превръщайки се в нещо като Стив Джобс на времето си. 

До 50-те години на миналия век Rolex е средно голяма компания, която също като конкурентите си търси своето място в пазара на високия клас часовници. Фирмата се фокусира основно върху качеството и прецизността. 

Разбира се, часовниците Rolex несъмнено са изключителни, но това само по себе си не е достатъчно, за да се изкачат на пиедестала на съвършенството. И докато се състезава по точност с Omega, Longines и Zenith, Rolex оценява силата на рекламата и се обръща към услугите на американската рекламна агенция J. Walter Thompson (JWT). 

От тогава започва и налагането на бранда.  което му помага да преодолее тежката криза в часовникарската индустрия през 1977 г. И докато конкурентите му се борят със срива, Rolex го побеждава с реклама и дори купува сграда в центъра на Ню Йорк за $ 15 милиона. 

С JWT, марката върви към култовия си успех, залагайки на качество и уникалност – изключителни часовници, създадени от изключителни майстори за изключителни хора – като едно от рекламните лица на марката, легендарният швейцарски тенисист Роджър Федерер.

Часовници Rolex блестят на ръцете на видни политици, бизнесмени, артисти и спортисти - герои на своето време. Вълшебната формула на Rolex е традиционно изключителното качество на часовниците. Марката поддържа утвърдените си колекции, станали емблема на най-високи критерии, така че „Нямате нужда от иновации, когато сте номер едно”, пише Донзе. 

Парадоксът е, че докато се кълне в традицията, Rolex винаги е една крачка пред вкусовете на клиентите и плановете на конкурентите. Някои от тях успешно възраждат позабравени известни марки часовници, други като Swatch дори правят пазарен бум с масовите си кварцови модели. Но Rolex неизменно държи курса като безспорен номер едно в индустрията и въпреки изключителната дискретност около дейността си,  не е тайна, че се развива „не само като индустриална, но и като финансова империя“, със значителни инвестиции в недвижими имоти и банкиране.

Все пак в красивата приказка Rolex има и мрачни страници. Още преди десетилетия полицейско разследване на кантон Женева, инспирирано от британското правителство,  прави заключение, че Вилсдорф е бил „пламенен почитател на режима на Хитлер“. По „щастлива случайност” обаче, в полицейските архиви на Женева досието от разследването е празно. Имиджът на Rolex остава невредим, а марката просто не изнася часовниците си в Обединеното кралство. 

Днес във фабриката на Rolex в Бийл, северозападна Швейцария, работят около 3 000 души, всичките толкова дискретни, колкото работодателите си – разбираемо, при чудесните условия за персонала, които Rolex предлага. Тези, които успеят да намерят работа в Rolex, го правят с ясната цел да останат в компанията до пенсионирането си, гордеят, че работят там и няма прецедент да са рискували работните си позиции с небрежни изявления. 

Синдикални източници подозират едва два трудови конфликта в историята на Rolex, но предвид добре пазените архиви, датировката им е неясна – може би около 1916 г. - 1922 г. и през 30-те години на миналия век.