Готова ли е Европа за ядрена катастрофа в АЕЦ „Запорожие”

Това тревожи международните наблюдатели, а европейските граждани се опасяват от нов Чернобил. Последният тревожен инцидент е ударът с дрон на 7 април, за който Русия и Украйна се обвиняват взаимно. 

Изстрелването на дронове-камикадзе по „Запорожие” е неразумно, казва пред Euronews бившият главен ядрен инспектор на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) Робърт Е. Кели. Според него обаче, „няма никаква възможност тези неща" да причинят аварии в централата. МААЕ категорично осъди атаката, но не установи никакви структурни щети, нанесени от дрона.

Някои предишни удари срещу „Запорожие” доведоха до прекъсване на електрозахранването, което застрашава охлаждането на ядрените реактори и потенциално може да доведе до експлозия като в Чернобил. Но шансовете това да се случи днес „по същество са нулеви“, казва Кели, позовавйки се на напълно различния стандарт, по който е строена АЕЦ „Запорожие”. 

За момента Русия е спряла всички реактори в централата. Украинският персонал, макар и принудително задържан, изпълнява задълженията си и предотвратява неправилно управление. „Те трябва да получат медал, защото служат на страната си в трудна позиция, минавайки през ада и МААЕ трябва да отчете това”, смята Кели.

Но все пак, готова ли е Европа за ядрена катастрофа? Краткият отговор изглежда е „Да”. В 27-те държави членки на ЕС работят 150 ядрени реактора. Всяка страна има агенция за ядрена безопасност, дори тези, които нямат реактори. Насоките за ядрена безопасност обикновено се установяват на международно ниво от МААЕ. В Европа процедурите за ядрена безопасност в отделните държави се координират от HERCA, докато EMSREG е органът на ЕС, който гарантира, че те отделните държави прилагат разпоредбите. 

„Координацията се повиши значително след аварията във Фукушима през 2011 г.“, казва пред Euronews Ян Йохансон, специалист по аварийна готовност в Шведската агенция за радиационна безопасност. Според експерта, „Подготовката е най-важната част. Каквото и да се случи, ще отнеме известно време, преди да се случи. Ако нещо се обърка, обикновено знаем преди действителното изтичане на радиация“. 

При най-лошия възможен сценарий - експлозия с изтичане на радиация - зоната за предпазни действия с радиус 5 км около инцидента се евакуира, обяснява Йохансон. След установаване на опасността се определя зона за спешни защитни дейстивя с радиус 25 км,, където населението периодично се се предупреждава за радиационния фон и мерките чрез аларми, сирени и текстови съобщения. 

Хората трябва да се подслонят на закрито, но не е необходимо да се евакуират в скривалища. „Един нормален дом или училище трябва да са ОК, дори в случай на голямо радиоактивно изтичане“, казва Йохансон. 

Поне в Швеция на всеки 5 години гражданите се снабдяват с таблетки йод, който блокира щитовидната жлеза, така че да не поглъща радиация и предотвратява злокачествени процеси в органа. Дали е необходимо да се приемат таблетките зависи от мащаба на изтичащата радиация, за което правителството информира. Украйна също снабди населението си с йод.

Затова е важно да се следят информационните емиси в електронните и социалните медии, които излъчват разпорежданията на властите. Шведските медии са специално обучени да разпространяват този тип насоки. 

Няколко пъти годишно Швеция провежда и тренировъчни учения за населението, така че според Ян Йохансон страната има ефективна защитна противорадиационна система, а властите знаят какво да правят в ситуации на радиационна заплаха.