Русия ще изгуби войната в Украйна, смята известен китайски учен

Той е професор в Пекинския университет, директор на Центъра за руски и централноазиатски изследвания към университета Фудан и бивш участник в Кремълския международен дискусионен клуб „Валдай” (valdaiclub.com). Като гост преподавател е водил едногодишни курсове в Московския държавен университет и в Славянския научен институт към Университета Хокайдо в Япония.

The Economis tцитира посочените от проф. Юджун четири фактора, които ще превърнат във фиаско „специалната военна операция” на Владимир Путин. Първият фактор е силната съпротива и национално единство на украинците. Вторият е международната подкрепа за Украйна, която въпреки известен спад остава значителна. Третият фактор проф. Юджун нарича природа на съвременната война, която зависи от индустриалната мощ и системите за командване, контрол, комуникации и разузнаване, където Русия изостава.

Последният фактор е нереалистичната информация, включително разузнавателна, която се поднася на руският президент и най-близкото му обкръжение – ситуация, развила се заради дългата диктатура на Владимир Путин. Допълнително утежняващо обстоятелство е, че на най-високо ниво в Кремъл няма ефективен механизъм за коригиране на грешките.

Фън Юджун подчертава, че заради тези четири фактора поражението на Русия, е неизбежно и след време Москва ще трябва да изтегли войските си от окупираите украински територии, включително Крим. Ядреният потенциал на Москва също не гарантира победата ѝ в Украйна, смята професорът, по аналогия с изтеглянето на американските войски от Корея, Виетнам и Афганистан, въпреки че и САЩ разполагат с ядрено оръжие, 

Украинската война е повратна точка за Руската федерация, пише Фън Юджун. Режимът на Путин изпадна в мащабна международна изолация и създаде подходяща почва за тежки негативи като бунта на ЧВК „Вагнер”, етническото напрежение в редица руски региони и неотдавнашния терористичен акт в Москва.

Украинският конфликт все повече убеждава републиките от бившия СССР, че тяхната независимост и териториална цялост също е застрашена. Тези държави последователно се отдалечават от курса на Москва, развивайки независима икономическа политика и балансирани международни отношения. Така перспективите за евразийската интеграция и „Голяма Евразия”, която Москва прокламира, „избледняват“, посочва проф. Юджун.

Войната накара и Европа да осъзнае огромната заплаха за сигурността и международния ред, която Русия представлява на континента. Това стана причина НАТО да увеличи военните разходи и да разположи повече сили и военно оборудване в Източна Европа и Балтика. Руското нахлуване в Украйна не само не предотврати разширяването на НАТО, но предизвика и бързото присъединяване на Швеция и Финландия към Алианса, което практически го укрепи и издигна ролята му в глобален план.

Припомняйки двата кръга на „дипломатическо посредничество”, организирани от Китай с цел дипломатическо разрешаване на „тази брутална война”, проф. Юджун изтъква фундаменталната разлика между Китай и Русия - докато Москва подкопава международния и регионален ред чрез войни, „Китай се стреми да разрешава споровете по мирен път“.

В заключение проф. Юджун посочва, че ако конфликтът в Украйна бъде замразен без „фундаментални промени в политическата система и идеологията на Русия“, Кремъл ще укрепи силата си и може да започне нови войни.

Китайски общественик на такова ниво за първи път прави подобен критичен анализ на състоянието на Русия, както и за първи път такава позиция получава толкова широка гласност. Мнозина виждат зад анализа факта, че Китай опознава Руската федерация все по-добре, нахлувайки мощно в много сектори на руската икономика – развитие, което руски политолози сравняват с колонизация, особено в районите на Далечния изток.

Прави впечатление също, че демонстрирайки подкрепа за режима на Кремъл, Китай все по-често се съобразява със санкциите, наложени на Русия заради войната в Украйна, особено във финансовия сектор.