Къде в Европа са най-образовани

На университетско образование в Стария континент са заложили 47,6% от представителките на нежния пол, при 36,5% висшисти мъже, Този дисбаланс обаче не се отразява във високата наука, където силният пол определено преобладава. Показват го и европейските езици, с често срещани думи, разграничаващи професиите по полов признак (учител - учителка, лекар - лекарка и т.н.), но в нито един европейски език няма дума от женски род за жена-учен. В българския език също се наложиха езикови формули като „Тя е професор / доцент / хирург / инженер / архитект / преводач / художник и пр.

Превесът на жените с висше образование не се отразява и в заплащането. В повечето европейски страни мъжете висшисти получават по-високи заплати от колежките си със същата образователна степен. Това неравенство владее и трудовия пазар, изискващ по-ниско образование, като често доходите на среднисти с професионална квалификация са по-високи от тези на висшистите. 

Като цяло, почти една трета от европейците (31%) са с висше образование, 35% - с полувисше и професионално след гимназия, близо 10% със средно и над 23% - с прогимназиално или начално. Делът на населението с висше образование е по-висок в Северна Европа, скандинавските и балтийските страни.

На първо място по процент висшисти е Ирландия, където близо половината население (49.8%) е завършило университет. В тази класация България е под средното ниво - с университетски дипломи са 27.8% от българите, с което водим пред Словакия (27.1%), Черна гора (24.6%), Чехия (24.1%), Хърватия (23.8%), Сърбия (23.4%), Северна Македония (22.1%), Турция (20.6%), Италия (18.5%) и Румъния (17.4%)

Това разпределение в голяма степен повтаря статистиката за населението с най-ниска образователна степен – начално и прогимназиално образование. По този показател води Турция с 61.8% слабо образовани хора. По-добра е ситуацията в Португалия (46.2%), Италия (41.7%), Малта (40.8%) и Испания (40.1%). У нас с начално и основно образование са 17.6% от населението. Най-нисък е процентът на слабо образованите в Чехия (6.7%), Словакия (7.8%), Латвия (8.3%) и Полша (8.5%).

Полувисшето образование и професионалните курсове след гимназия са привлекли над 45% от европейците, с най-висок дял в Чехия, (63,9%), Полша (52,2%) и Германия (47,4%).

Същевременно, хората в много страни повишават образователния си статус чрез все по-популярното учене през целия живот. През 2022 г. 31.8% от европейците във възрастовата група 25 – 74 години са взели висше образование, което бележи голям скок в сравнение с цифрите за 2004 г. (12.7%). 

За съжаление, най-слаба амбиция или възможности в тази посока показваме българите. Към късното студентство у нас са се насочили едва 1.7% от хората на възраст от 25 до 64 години, докато цели 36.8% от шведите в тази възрастова категория са повярвали в способностите си и са взели университетски дипломи.