Какво не знаем за шампанското

Първата тайна на пенливото вино: налягането в бутилката е 6.3 атмосфери, което изстрелва тапата му с 50 км в час, ако я освободите неконтролирано. Ако при тази скорост уцелите някого от присъстващите, ще има късмет да му се размине само с посещение при лекар. Затова е по-добре да отваряте шампанското не толкова ефектно, а безопасно. 

Шампанското се пие в тесни високи чаши, не за да ви затруднят, а защото в тях мехурчетата му се запазват до около час и половина. Ако обаче предпочитате полусухо или сладко шампанско, пийте го в чаши, подобни на купичка със столче – мехурчетата бързо се губят, но вкусът се усеща по-плътно. 

Една чаша шампанско съдържа милион мехурчета, които показват качеството на пенливото вино: мехурчетата на шампанското, произведено по класическа технология, са малки и еднакви, докато в по-евтините версии, наситени с въглероден диоксид, мехурчетата са по-големи и с различни размери. 

Шампанското опиянява бързо, но и ободрява – пак заради мехурчетата. Те ускоряват абсорбирането на алкохола в кръвта. Това запушва временно някои малки капиляри и кислородът се разпределя по-неравномерно. Ефектът ободряваща лека еуфория, причинена от кислородния глад.  

След еуфорията обаче, често следва главоболие. Така е, защото при по-бързата алкохолна интоксикация заради мехурчетата, кръвоносните съдове първо се разширяват и след това се стесняват за много кратък период от време. Смята се, че тези спадове и приливи в кръвотока причиняват главоболие. Друго обяснение е охладеното до ниска температура шампанско, предизвикваща температурен шок. 

В историята на искрящото вино не липсва и връзка с тъмните сили. Преди да се научат да правят шампанско, винопроизводителите го оставяли да ферментира в бъчви, които често не устоявали на бурния ферментационен процес и буквално се пръскали. Хората си обяснявали гърмящите бъчви с намесатга на дявола, но след това открили как да я избегнат – след първата ферментация наливали шампанското в здрави стъглени бутилки и ги запечатвали, за да получат ефективна втора ферментация. 

По тази класическа технология се произвежда скъпото шампанско. Разлято в бутилки за втората ферментация, виното трябва всеки ден да се разклащат по малко, за да се издигне утайката нагоре. Тогава бутилката се отпушва, утайката се източва, долива се вече „чисто” вино и бутилката отново се запечатва. 

В автоматизираните производства този трудоемък процес се прескача – утайката просто се замразява и се отстранява от бутилките. Друг евтин способ е насищането на обикновено вино с газ, вместо да се чака ферментацията и да се дебнат фазите ѝ. Все пак производителите казват, че 90% от шампанското днес се произвежда по класическата технология.

С бляскаватата употреба на шампанското, е свързан терминът „сабраж” (от френски saber – сабя). С това оръжие сръчните хусари „обезглавявали” бутилките шампанско с един замах, без нито стъкълце да попадне в напитката. Казват, че техниката е въведена от офицерите на Наполеон – дали защото са нямали търпение да вадят тапата, или за да впечатлят дамите.

Знае се, че в походите на Наполеон обозът е носел големи количества шампанско, защото както е казвал френският император, "При победа заслужавате шампанско, при поражение имате нужда от него".