Нова теория за стареенето: по-дълги гени - повече бръчки

Изследователи излагат нова теория за стареенето, предполагайки, че то може да бъде свързано не толкова с конкретните гени, колкото с физическата дължина на гена. Резултатите от проучване, публикувани в списание Trends in Genetics, показват, че намаляване на експресията на дългите гени е ключов фактор за стареенето.

Това явление е наблюдавано при различни видове - от червеи до хора, в различни човешки клетки и тъкани и дори при хора с невродегенеративни заболявания. Интересното е, че експериментите с мишки показват, че известни фактори против стареене, такива, като ограничения в храненето, могат да помогнат това намаление да бъде смегчено.

Изследователите смятат, че дългите гени са по-склонни да натрупват увреждане на ДНК с течение на времето, подобно на начина, по който дългото пътуване по пътя увеличава шансовете да се сблъскате с неприятности. Тези увреждания нарушават способността на гените да функционират правилно, което води до изменения на клетъчно и органно ниво, свързани със стареенето.

Предишните изследвания на стареенето са били насочени към идентифициране на конкретнти "гени на стареенето", но новата теория предполага, че чувствителността е свързана с дължината на гена, а не с неговата функция. По същество това е въпрос на случайност: по-дългите гени предлагат повече мишени за увреждане на ДНК.

Тази теория потенциално проправя пътя за бъдещи изследвания и терапевтични стратегии, насочени към експресията на дълги гени за борба с процеса на стареене.

Генна експресия -  процес, при който унаследяема информация от един ген, напр. ДНК секвенция, се трансформира във функционален генетичен продукт, като белтъчина или РНК.