22 март - Световен ден на водата

Причината са климатичните промени, довели до хаотични модели на валежите, екстремни горещини и тежка суша, плюс десетилетия лошо управление на водните ресурси. Без течаща вода са предимно районите на средната и бедната класа, установяват журналисти на Associated Press. 

Така е в предградияга на Лима, Перу, където хората перат на ръка, за да пестят вода, която след това използват повторно, за да почистят жилищата и дворовете си. Правителството на Перу доставя питейна вода на 1,5 милиона от най-бедните си жители. Шестчленно семейство получава около 3 000 литра вода на седмица, докато за същия период домакинствата в богатите райони на перуанската столица изразходват средно 11 700 литра вода, осигурена от водопроводната мрежа. 

В Индонезия, достъпът до чиста вода е несигурен, дори в Джакарта, където живеят над 10 милиона души. Въпреки монтираните от правителството водопроводи и помпи, в по-бедните квартали семействата често са принудени да купуват вода от частни доставчици. Освен това, водата от водопровода не става за пиене, защото е „пълна с бактерии и мирише на химикали”, споделят местни жители, и не без основание – според Световната здравна организация, 7 от всеки 10 индонезийски семейства ползват питейна вода, заразена с E. Coli.

В Рас ел Ма, Северно Мароко, заради намалелите валежи и множеството язовири, които изпомпват реките, водата в тях е спаднала драстично, така че вировете се пълнят със солена морска вода. Много фермери са загубили животните си, свикнали да пият вода от реките, където солената вода ги убива. В Мароко, както и в Алжир се копаят все повече кладенци, но според местните експерти, и тази трудно добита вода не се управлява добре и често се разхищава.

В Корнинг, Калифорния, пълните басейни и зелените дворове вече са спомен в горещите летни дни, след като множество домашни кладенци, снабдявали собствениците с вода 4 десетилетия, от две години насам са сухи. Подпочвените води са паднали много по-дълбоко, така че изкопаването на нов домашен кладенец вече струва около $ 25 000. Два пъти месечно местното правителство снабдява гражданите на Корнинг с 9 460 литра вода за хигиенни нужди, плюс 113 литра вода седмично за пиене и готвене. Недостигът на скъпоценната течност е сплотил местната общност - тези, чиито кладенци не са пресъхнали, с готовност предоставят вода на свои близки и приятели, така че из града постоянно сноват камиони с контейнери за вода.

В окръг Макуени, Кения, хората прибягват до древни методи за водоснабдяване, например, система от два дълбоки кладенеца в пясъка – в единия водата се утаява и преминавайки в другия, се филтрира. Местните общности се спасяват от сушата и чрез скални водосборни системи – около големи скали селяните изграждат бетонна стена, за да уловят дъждовната вода, която филтрират чрез система от камъни. Тръби отвеждат водата до водни резервоари, достъпни за местните общности, както за лични нужди, така и за фермите им. 

В Бавал, Индия, се снабдяват с вода от кладенци, но всяка година съоръженията стават по-дълбоки – от 21 м преди няколко десетилетия, до повече от 76 м днес. Заедно с това, колкото по-дълбоко се открива водата, толкова е по-замърсена с утаилите се в почвата химикали от промишлеността. Според ООН в Индия се изпомпва повече подпочвена вода, отколкото в САЩ и Китай взети заедно. Но заради основния поминък – селското стопанство, строителството и промишлеността, плюс климатичните промени, фермерите с право се опасяват, че до 10 – 15 години ще се изправят пред непреодолима водна – и житейска криза.